Дэвид Балдаччи - Ничия земя

След малко мъжът извади телефона си и набра някакъв номер. Пулър се върна на мястото си с надеждата да подслуша разговора.

Не разбра нито дума, но не защото не можеше да го чуе, а защото мъжът говореше на език, които той можеше да разпознае, но не и да говори.

Френски.

Огледа се, когато чу влакът да се приближава. Гласът от уредбата обяви, че той пътува за Вашингтон.

Пулър се замисли. Нямаше правомощия да арестува непознатия, нито дори само да го задържи. Дори да направеше подобен опит, щеше да се издаде, че го е следил. Както и че е следил Майърс. Затова овладя желанието си да скочи и да спре мъжа. Проследи го с поглед как се качва във вагона. Когато влакът потегли, Пулър се върна при колата си. Там разгледа току-що направените снимки.

Видя чертежи и формули, които се оказаха прекалено сложни за него, та да разбере каквото и да било. И все пак като че ли Майърс бе предала на този мъж някакви тайни разработки. За Пулър стана очевидно, че тя е получила въпросната информация от Джош Куентин. Може би в стаята на втория етаж на „Камуфлаж“.

По ирония на съдбата Пулър си бе съчинил шпионска история в Аталанта Груп, за да си гарантира помощта на Ан Шепард, а сега се оказваше, че шпионажът е съвсем реален.

Трябваше да намери отговор на толкова много въпроси.

Какви са тези тайни?

Къде се намира Пол, охранителят от бара? Кой е той?

И какво общо има изчезването на майка ми с всичко това?

Четири лица се взираха в Джон Пулър.

Четири жени.

Млади. С добро образование и добра работа.

И мъртви. Всичките.

Бе разглеждал тези снимки и преди, но без никаква полза.

Облегна се на стола в мотелската си стая и отново въведе в търсачката името „Аталанта“. Според митологията веднага след раждането си Аталанта била оставена от баща си, разочарован, че не е момче, да умре на някакъв планински връх. Там я намерила мечка, която започнала да се грижи за нея и така Аталанта оцеляла. Превърнала се в ненадминат боец и ловец. Заклела се да остане завинаги девица, отхвърляла ухажванията на мъжете и дори ги предизвиквала да се надбягват с нея. Един от тях обаче, Меланион, си осигурил предварително помощта на Афродита и победил Аталанта с хитрост. Меланион и Аталанта се оженили, родил им се син, но след време богинята решила, че са проявили неуважение към нея и ги превърнала в лъвове.

Пулър потри очи и се зачуди каква полза може да има от цялата тази информация. Никога не бе използвал митологията, за да открие някой престъпник, и наистина нямаше представа откъде да започне. Затова насочи вниманието си към друга възможна следа. Раните. И четирите бяха загинали в резултат на тежки фрактури.

Затвори очи и се върна към местопрестъплението в „Камуфлаж“. Съдебната лекарка бе използвала неколкократно думата „смазани“.

Охранителят Пол изглеждаше на повече от петдесет. Сам се бе справил с група едри, силни мъже. При това с голи ръце. Самият Пулър бе нападнат от един от тях и макар да се бе справил с него благодарение на по-добрите си бойни умения, не бе успял да му счупи нищо. А боят не бе от леките.

Освен това Пол определено искаше да изчезне преди пристигането на полицията. Пулър отново се върна на предишния въпрос: Кой или какво беше Пол? Възможно ли бе той да е онзи Франкенщайн, който двамата с Нокс смятаха, че би могъл да е създаден в Блок Кю? Преди трийсет години Пол трябваше да е бил на двайсет и няколко. В такъв случай защо работеше като охранител в „Камуфлаж“? През всичките тези години в района ли бе живял? Защо? Нямаше логика.

Телефонът на Пулър иззвъня. Той погледна дисплея. Беше Нокс.

Пулър се поколеба. Но предположи, че ако не вдигне, тя ще продължи да звъни, докато той не отстъпи.

— Ало?

— Къде си? — попита тя.

— Защо?

— Защото снощи над Хемптън се е изсипал адът. — Нокс помълча и добави: — Какво знаеш за това?

— Чух сирените.

— Не ме лъжи, Пулър! В ръката си държа полицейски доклад, в който пише, че си бил на местопрестъплението, стрелял си и си убил човек.

— Доста бърза реакция от твоя страна.

— Какво знаеш? — настоя Нокс.

Пулър се поколеба и погледна часовника си.

— Имаш ли време за закуска?

В първия момент тя не каза нито дума.

— Просто ей така? След като ме прогони?

— Всички трябва да се храним.

— Кога и къде?

Пулър й каза. После взе бърз душ, преоблече се и потегли към закусвалнята, която бе видял по пътя насам. Не искаше да се срещат, защото й нямаше доверие. Но от друга страна, отлично разбираше, че за да разреши случая, се нуждае от ресурсите, с които Нокс разполага.