Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Докосна сънната си артерия и усети как кръвта се устремява по нея с потенциално смъртоносна скорост. Задиша дълбоко, за да се успокои. Накрая организмът му се върна към нормалното си състояние, или толкова нормално, колкото бе възможно.

Роджърс включи на скорост и макар да му бе трудно, продължи с повредения волан. Може би щеше да успее да го поправи с малко изолирбанд. Отзад имаше достатъчно. Докато шофираше, мисълта му се насочи към друг доклад, който не би трябвало да е чел. Едно изречение в него му бе направило особено впечатление.

Последните измервания показват, че базисната инфраструктура не изглежда стабилна в дългосрочен план в резултат на химични, физиологични, биологически и психологически несъответствия с човешкия организъм, в който е имплантирана.

Базисната инфраструктура?

Нестабилна в човешкия организъм?

В резултат на…?

По дяволите!

Отново отби от пътя, спря и впери поглед в дланите си.

Инфраструктура.

Те бяха част от нея.

Докосна ръцете и краката си.

Те също.

Главата.

Да.

Много добре знаеше какво означава тази част от доклада.

Той умираше. Бяха изминали трийсет години и времето му изтичаше. Развръзката приближаваше с нарастваща скорост. Някой трябваше да плати сметката. Нямаше кой да го направи освен него.

Роджърс бе като Супермен, който принадлежеше на тъмната половина. И неговият криптонит се криеше в тялото му.

Моят криптонит е в мен.

Бяха го проектирали така, че в крайна сметка да експлодира, да изгори, да се разпадне, да изчезне. Нямаше представа по кой точно сценарий щяха да се развият събитията. Не че го интересуваше.

Резултатът щеше да бъде един и същ.

Краят на Пол Роджърс. Моят край.

Когато една ръка докосна рамото му, той се извъртя рязко и пръстите му се впиха в нечий врат.

Беше Сюзан.

Никога досега не бе преживявал подобна изненада. Миг по-късно осъзна, че стиска врата й, защото очите й започнаха да се подбелват. Пусна я веднага и тя се свлече на пода в товарния отсек на микробуса, останала без дъх.

— Откъде се взе, по дяволите? — изръмжа той.

Сюзан не бе в състояние да му отговори, тъй като все още дишаше едва-едва. След малко се надигна и каза:

— Знаех си, че няма да изчакаш появата на ченгетата. Освен това добре познавам микробуса ти. Затова се качих в него и се скрих, преди да изчезнеш от бара.

Роджърс я изгледа подозрително.

— Но защо? — попита той.

— Защо знаех, че няма да изчакаш ченгетата? Видях лицето ти, когато чу сирените. Видях как се издуха вените на врата ти, когато воят им наближи.

— Но защо се скри в микробуса ми?

— Защото те харесвам. И се опитвам да те опозная по-добре.

— Трябва да се махнеш от тук.

— Защо? Защото мога да загазя, ако остана с теб?

Той понечи да й отвърне, но се спря.

— Добре ли си? — попита Сюзан. — Беше много зле в един момент. — Тя го изгледа и добави: — Да не си болен от рак или нещо подобно?

Роджърс не й отговори. Опитваше се да предвиди къде ще го отведе всичко това. Погледна към врата й. Видя охлузванията от пръстите си.

Трябва да довърша започнатото. Тя не бива да е тук.

— Пол, добре ли си?

— Добре съм. Не е рак, а хранително отравяне.

— Слава богу! Хранителните отравяния минават бързо, без да оставят поражения. Виж какво, вече е късно и трябва да пренощуваме някъде…

— Не можеш да останеш…

— Само тази вечер — прекъсна го тя. — После можеш да ме зарежеш. Не забравяй, че спасих живота ти. Не заслужавам ли нещо в замяна?

Откриха мотел, платиха в брой и се настаниха в стаята си. Роджърс съблече якето си, а Сюзан събу обувките си.

— Ръката ти кърви — отбеляза тя.

— Дреболия — отвърна разсеяно той, след което седна на стола и впери поглед през прозореца.

— Ослушваш се за полицейски сирени ли? — попита Сюзан, преди да седне на леглото и да подвие крака под себе си.

Той я погледна за миг, после извърна глава.

— Да знаеш, че аз също имам криминално досие, ако от това ще се почувстваш по-добре — заяви Сюзан.

— Преди да удариш джакпота с осиновителите си? — попита той.

— Нещо такова. Ами ти?

— Никога не съм удрял джакпот.

— Имах предвид криминалното минало.

— Ще спя на пода — каза Роджърс, стана и събу обувките си.

Сюзан също се изправи, свали ципа на роклята си и я съблече. Роджърс замръзна.

— Какво става?

Тя не го удостои с поглед, докато сваляше сутиена и бикините си.

— Спокойно! Просто не мога да спя с дрехи. — Усмихна се и добави: — Мъжете обикновено нямат нищо против. Освен това вече си ме виждал гола.