Дэвид Балдаччи - Ничия земя

В същия миг прозвучаха полицейски сирени.

— Какво, по дяволите, се случи? — попита той.

Майърс излезе иззад барплота.

— Тези мъже нахлуха тук… — Погледна тялото на едрия мъж с побелялата коса. — Това е Карл — промълви тя. — Той е началник на охраната. Беше началник на охраната. — Майърс замълча и покри лицето си с длани.

Пулър погледна въпросително Роджърс, до когото бе застанала Сюзан. Тя прибра пистолета в дамската си чанта и я преметна през рамо. Роджърс побутна с крак тялото на един от нападателите.

— Тези типове бяха професионалисти.

Пулър бе стигнал до същия извод.

— А Карл?

Роджърс наклони глава и се заслуша напрегнато в сирените, които започваха да вият все по-силно. Погледна Пулър. Мускулите на врата му бяха напрегнати.

— Двама от тях нахлуха, като водеха Карл по средата. Втурнах се да му помогна, а те го застреляха пред очите ми.

— Карл позвъни… — обади се Майърс. — Предупреди ме, че тази вечер ще закъснее. Мисля… мисля, че се е натъкнал на тях на паркинга и се е опитал да ги спре.

— Оказал се е на неподходящото място в неподходящото време — отбеляза Сюзан.

Роджърс я погледна.

— Къде си се научила да стреляш?

— На същото място, където ти си се научил да се биеш.

Роджърс кимна. Погледът му пробяга над рамото на Пулър, към отворената врата, откъдето се чуваха сирените.

Пулър бавно свали пистолета си.

— Това означава, че ти си се справил с голи ръце с… колко… шестима въоръжени мъже? — попита той Роджърс.

— Извадих късмет.

— Тече ти кръв — каза Пулър.

Роджърс не си направи труда да погледне раната.

— Нищо ми няма.

Вратата на салона на втория етаж се отвори и от там предпазливо надникна Джош Куентин с пепеляво лице.

— С-с-свърши ли?

Пулър го погледна и видя жените, скупчили се зад гърба му. Сториха му се дезориентирани.

— Кой сте вие? — извика Пулър, макар да знаеше отговора.

— Това е Джош Куентин, клиент — отвърна Майърс.

— По-добре да слезе долу — каза Пулър. — Полицаите ще искат да разпитат всички.

— О, мамка му! Полицаите! — възкликна Куентин.

Роджърс погледна Сюзан навреме, за да види как подбелва иронично очи в отговор на думите на Куентин.

Отвън долетяха подрънкване на автоматични оръжия и тежък тропот на полицейски ботуши. Пулър прибра пистолета, преди някой полицай да го е прострелял погрешка, и пристъпи към вратата да ги посрещне.

Първият от тях надзърна вътре. Главата му бе покрита с шлем.

Пулър извади значката си и се представи на висок глас.

— Има ранени и вън, и вътре. Ще ни трябват много линейки.

Тактическият екип, съставен от десет едри и яки мъже, нахлу в бара. Джош Куентин и компанията му, полупияни допреди миг, изтрезняха на бърза ръка, когато полицаите ги ескортираха на долния етаж. Клиентите, които не бяха пострадали, бяха отведени на една страна, за да дадат първоначални показания. Не след дълго отново се чу вой на сирени. Лекарските екипи започнаха да сортират ранените, а полицаите се увериха, че нападателите наистина са мъртви и никой от тях не се е скрил наблизо.

Пулър им помогна да се справят с това, впоследствие и да натоварят пострадалите на носилките и да ги качат в чакащите линейки. Двайсет минути по-късно се появиха ченгетата от отдел „Убийства“ и започнаха да обработват местопрестъплението. Пулър им предложи помощта си, но те любезно отказаха. Той седна на един стол край бара и им разказа всичко, което знаеше за случилото се.

— Никой от тези типове не носи документ за самоличност — каза единият полицай. — Мен ако питате, приличат на източноевропейци. Огледах част от оръжията им и мога да кажа, че серийните номера са заличени много професионално. Това не са случайни хора. Вероятно си имаме работа с наемни убийци.

— Но защо професионални наемници от Източна Европа ще атакуват бар?

Ченгето сви рамене.

— Нямам никаква представа. Може би защото тук идват много военнослужещи.

Пулър се облегна на стола си и се замисли върху това. Думите на полицая го върнаха към действителността.

— Всички тук са извадили голям късмет, че сте били наблизо, агент Пулър.

— Не съм направил нищо особено. Трябва да говорите с…

Той потърси с поглед Роджърс. Но охранителят бе изчезнал. Пулър погледна към Джош Куентин и компанията му. А после към Хелън Майърс, която даваше показания пред друг полицай. Не видя никъде Сюзан.

— Какво искахте да кажете? — попита разсеяно ченгето, тъй като негов колега го викаше, за да му покаже улика, прибрана в найлонов плик.