Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Екзо?

— Екзоскелет. Лека система, захранвана от литиеви батерии, която се поставя върху тялото на войника. Увеличава силата му многократно. Създаваме прототип, който се очаква да извърши сериозен пробив. Работата в тази област е започнала още през шейсетте, но тогава не са разполагали с необходимите научни познания и материали. По онова време екзоскелетите често са реагирали непредвидимо, дори са наранявали хората, които са ги носели.

— Наистина ли? — попита Пулър. — А течната броня?

— Броня, която е изключително гъвкава и еластична, но само до момента, в който поеме куршум. Той я кара да се втвърди като щит и да стане непробиваема като стомана. Ако бъде увредена от вражески огън, сама възстановява първоначалната си форма.

— Звучи като от някой фантастичен филм.

— С тази разлика, че в нашия случай не става въпрос за специални ефекти. Това нещо работи наистина.

— Значи работите върху създаването на супервойник?

— Точно така.

— И финансирането е осигурено от Агенцията за авангардни проекти в областта на отбраната, нали?

— Да, макар да подозирам, че пряката връзка се осъществява от Отдела за отбранителни изследвания в агенцията, но той се отчита направо на нейния директор. Преди да дойда в „Аталанта“, работех за друг подизпълнител по проект, свързан с ТМС.

— ТМС?

— Транскраниална магнитна стимулация, или с други думи, стимулиране на кората на главния мозък с помощта на кратки магнитни импулси. Съществува и още един вид стимулация — електрическа, с помощта на прав ток. Очевидните разлики произтичат от названията им. Този проект премина стадия на идеите и експериментите. Нещата са на финалната права.

— Участвал съм в бойни действия. Тези неща можеха да ми бъдат от полза.

— Скоро ще разполагате с тях.

Пулър се замисли.

— Нуждая се от помощта ви, госпожице Шепард.

— Какво мога да направя?

— Ще бъдете моите очи и уши вътре. Ще ви обясня как да се свързвате с мен и да ми докладвате на определени интервали.

Шепард се уплаши.

— Аз… аз не знам дали мога да направя това. Могат да ме обвинят, че шпионирам или нещо подобно. Да ме обвинят в държавна измяна дори… Могат да ме екзекутират.

— Успокойте се. Никой няма да ви екзекутира. Разполагате с пълната подкрепа на ОКР. Ние се грижим за хората, които ни помагат. — Пулър замълча и реши да смени тактиката, защото Шепард не изглеждаше убедена. — Ще ви го обясня по възможно най-простия начин. В Аталанта Груп става нещо, което мирише на шпионаж.

— Божичко! Сериозно ли говорите?

— Нямаше да бъдете тук, ако ситуацията не беше сериозна. Сама сте забелязали някои странни неща. Подозренията ви относно Куентин. Липсата му на научни познания и опит. Редовното му посещение на това място и влизането му в онази стая, в която… какво прави? Помислете, това не ви ли се струва подозрително?

Тя кимна бавно.

— Прав сте. Не се връзва.

— И ако шпионската мрежа се е простряла до тук, трябва да я спрем. Ако ми помогнете, ви гарантирам имунитет. Не го ли направите, е възможно да пострадате, когато разнищим този заговор. Тогава ще останете съвсем сама.

— О, боже! — възкликна тя и изтри капчицата пот, избила на челото й.

Пулър се пресегна и я хвана за ръката.

— Това не е първото ми подобно разследване. Знам какво правя, госпожице Шепард. Трябва само да ми се доверите, става ли? Ще откриете, че съм добър приятел. Ще го направите ли?

Най-после тя кимна.

— Ще го направя.

Уговориха се как да поддържат връзка.

— А сега се приберете у дома и си легнете. И не се връщайте в този бар.

— Няма. Обещавам. Благодаря.

— В състояние ли сте да шофирате?

Шепард кимна.

— Вече да. Всъщност не мисля, че някога съм се чувствала толкова трезва.

Пулър я проследи с поглед. Жената прекоси улицата, качи се в колата си и потегли бързо. Той тъкмо щеше да излезе от мицубишито, когато чу писъци и стрелба. Идваха откъм бара.

Изскочи навън, извади оръжието си и, както винаги бе постъпвал в подобни случаи, хукна към епицентъра на насилието.

В някои отношения гледката напомняше улиците на Тикрит или Мосул. Стрелба, дим, писъци, проблясъци от изстрели в мрака. Липсваше единствено оглушителният тътен на самоделните взривни устройства.

Пулър надникна зад ъгъла и незабавно намали площта на мишената, която представляваше, като заобиколи, приклекна и стисна своя М11 с две ръце. Пистолетът му описа няколко полукръга в търсене на цел, докато той се опитваше да определи кой е нападател и кой жертва. По улицата лежаха хора.