Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Удари шест часът и от вратите на Блок Кю излезе голяма група хора. Пулър я откри в тълпата и забърза към колата си. Когато тя го подмина с форда си, той включи на скорост и я последва. Пристигнаха пред сграда, в която най-вероятно се намираше апартаментът й. Жената влезе вътре.

Пулър остана в колата си. Обмисляше какво да прави оттук нататък.

Не след дълго жената излезе, облечена с къса пола, блуза с дълбоко деколте и обувки с осемсантиметрови токчета.

Интересно.

Той погледна часовника си. Наближаваше осем. Зачуди се накъде се е запътила жената. Потегли след колата й. Тя измина километър и половина, два и паркира на улицата.

Пулър направи същото. Видя я да завива в една пряка и я последва. Там завари дълга опашка от хора, които чакаха да влязат в някакво заведение. Той вдигна поглед и прочете неоновата табела над входа.

Бар „Камуфлаж“? Никога не бе чувал за него.

Жената, която следеше, бе застанала на опашката. Зад Пулър се наредиха двама войници и един моряк, а пред него имаше шумна компания от момичета на колежанска възраст. Двете групички очевидно флиртуваха помежду си. Накрая Пулър мина зад младежите в униформа, за да не пречи на флирта им с момичетата.

Най-после стигнаха до входа, където добре сложен мъж на петдесет и няколко години, с очила, шапка и черен костюм, проверяваше документите за самоличност. Жената, която Пулър следеше, влезе в бара, последвана от колежанките.

Дойде ред тримата младежи да представят своите документи. Мъжът ги огледа, освети ги с ултравиолетова лампа и им ги върна.

— Добър опит, момчета — каза той.

— Съвсем истински са — възрази единият от тримата, висок слаб младеж в униформа на пехотинец. — Аз съм на двайсет и две.

— Може би, но в някой друг живот.

— Глупости!

— Моята лампа казва, че документите ви са фалшиви, а тя има последната дума — отвърна охранителят.

— Виж какво, старче…

В този момент се намеси Пулър. Постави ръка на рамото на войника. Когато той се обърна, готов да се нахвърли върху него, видя орела върху значката на Пулър от ОКР. И преглътна недоволството си.

— Лош късмет, синко — каза му Пулър. — Нямам юрисдикция върху това моряче тук — посочи той младежа във флотска униформа, — но вие сте длъжни да ми се подчинявате. Затова се обърнете кръгом, извинете се на човека и се върнете в казармата си. И смятайте, че сте извадили късмет, войници, тъй като няма да ви заведа в комендантството и да ви обвиня в използването на фалшиви документи за самоличност!

Докато говореше, Пулър постоянно повишаваше глас и към края бе закрещял като сержант, който се кара на новобранци. Двамата пехотинци напуснаха мигом опашката и хукнаха като спринтьори от световна класа. Морякът ги последва само след секунда колебание. Тримата завиха зад ъгъла и изчезнаха.

Пол Роджърс погледна Джон Пулър и протегна ръка.

— Благодаря. Гледам да избягвам проблемите.

— Това е най-правилният подход. А, между другото, аз съм достатъчно голям, за да пийна едно — отвърна той и показа служебната си карта.

— Всичко е наред, господин Пулър. Приятно прекарване.

Пулър мина покрай него и влезе в бара. Роджърс го изпрати с поглед и продължи да си върши работата.

„Камуфлаж“ бе три четвърти пълен, но Пулър с лекота откри жената, която следеше. Беше се настанила на бара с чаша в ръка.

През следващия един час той я наблюдаваше как снове из заведението. Как флиртува, пие, танцува, отново флиртува. Накрая се озова в един ъгъл с мъж, който постави ръката си на задника й и пъхна езика си в устата й. Тя му отвърна със същото, сякаш за да му покаже, че не остава по-назад.

Към десет часа погледът на Пулър се премести от салона към входната врата. В бара влезе група, водена от висок млад мъж, облечен в костюм, който по беглата оценка на Пулър струваше повече от служебния му шевролет. Мъжът и свитата му минаха покрай друг охранител и се качиха на втория етаж. Вратата горе се затвори зад тях. Охранителят застана в основата на стълбите.

Пулър предположи, че никой друг няма да ги последва горе.

Пред погледа му мина красива жена. Беше облечена делово за разлика от повечето жени тук, а на възраст бе по-близо до годините на Пулър, отколкото на останалата клиентела. Жената размени няколко думи с един от барманите, след което провери касата. Собственик, мениджър или и двете, помисли си Пулър.

Потърси жената, която следеше. Откри я в същия ъгъл. Отиде до бара, където другата жена тъкмо затваряше касата.