Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Роджърс сведе поглед към ръцете си. Кого, по дяволите, бе стиснал за гърлото? С кого, по дяволите, бе разговарял? Кого, по дяволите, бе изхвърлил през прозореца?

Не чу как душът в съседната стая спира. Нито как се включи сешоар. Седеше вцепенен на стола си и гледаше през прозореца към човека, който би трябвало да е мъртъв. Но чу почукването на вратата, прозвучало няколко минути по-късно.

Обърна се тъкмо когато тя се отвори. На прага стоеше Сюзан с бял панталон, светлосиня блуза на райета и шапка с широка периферия. В едната си ръка държеше слънчеви очила.

— Отивам на плажа. Искаш ли да дойдеш?

— Трябва да тръгвам. Ще закъснея.

— Кога ще те видя отново?

Роджърс се изправи.

— Виж какво, аз съм стар, а ти си млада. Аз съм беден, а ти си богата. Можеш да имаш всеки мъж, когото пожелаеш. Богат и красив като господин Куентин.

— Пол, не ти предлагам брак. Просто искам да знам кога ще се видим отново.

— Тази вечер съм на работа. Ще идваш ли в бара?

— Нямах намерение, но сега вече знам, че ще дойда.

— Добре, тогава ще се видим довечера. Ако си във ВИП салона, не мога да влизам там. Само гостите на господин Куентин имат това право.

— Престани да го наричаш „господин Куентин“. Така му придаваш повече важност, отколкото заслужава.

— Той е важен клиент на заведението.

— Няма значение. До довечера.

Роджърс посочи през прозореца.

— Видях един мъж на плажа, заобиколен от охранители. Там ли отиваш?

Тя кимна.

— Това ли е човекът, който те е осиновил?

— Много въпроси задаваш — каза Сюзан, но изглеждаше развеселена от интереса му. — Ще се видим в бара.

— Добре.

— Благодаря за закуската. И за всичко останало — добави тя и се усмихна.

Сюзан излезе от стаята и няколко минути по-късно отиде на плажа и се присъедини към стареца.

Роджърс потегли обратно към Хемптън по-объркан от когато и да било.

След като заряза Нокс, Пулър се отправи към фирма за автомобили под наем и половин час по-късно вече седеше зад волана на мицубиши аутлендър.

Съвсем не се бе отнесъл пренебрежително към онова, което Нокс му бе казала. Нещо повече, бе повярвал на всяка нейна дума. Ако авангардният проект, разработен в Блок Кю, бе довел до убийството на четирите жени — и евентуално до смъртта на майка му, — правителството щеше да положи сериозни усилия да запази случилото се в тайна. И не без основания. Парите бяха от ключово значение както за Министерството на отбраната, така и за всяка друга федерална структура. Ако истината излезете наяве, Пентагонът щеше да изгуби може би десетки милиарди долари. Хората, които общественото мнение щеше да порицае, щяха да се лишат от звезди на пагоните, от възможности за кариера, от хубава пенсия и прочие.

Много частни компании работеха като подизпълнители на Чичо Сам. Техният бизнес също щеше да пострада, цените на акциите им щяха да се сринат, а тлъстите чекове с бонусите на мениджърите — да се изпарят. Какво биха направили тези хора, за да скрият истината?

Всичко по силите си.

Пулър си взе стая в мотел, като плати в брой. За да наеме мицубишито, се наложи да използва кредитната си карта, нямаше друг начин. Чрез нея можеха да го проследят, но той имаше нужда от кола. И трябваше да прекара нощта някъде, за да обмисли на спокойствие всичко, което Нокс му бе казала. Изкушаваше се да звънне на брат си, но не искаше да прави нищо, което би могло да върне Боби в затвора.

На следващата сутрин той закуси в едно заведение близо до мотела. После потегли право към Форт Монро. Разполагаше с карта на базата и бързо откри къде се намира Блок Кю. Първото, което му направи впечатление, бе, че сградата продължава да се използва активно. Паркингът бе пълен, а периметърът — ограден и строго охраняван. Непрекъснато влизаха и излизаха хора. Пристигаха камиони, разтоварваха или натоварваха нещо и потегляха.

Пулър не можеше да види какво става вътре в сградата. В продължение на часове наблюдаваше как хората идват и си отиват. Някои бяха по-възрастни, други по-млади. Мъже и жени, но предимно мъже. Следеше езика на телата им и анализираше възможностите.

Преброи почти петдесет души, които пристигаха или заминаваха, преди да се спре на една жена, която му се стори подходяща. До момента я бе видял да влиза и излиза вече два пъти. Вероятно за обедна почивка. Единия път се качи в колата си и потегли нанякъде. Пулър я засне с телефона си, докато жената чакаше да се вдигне бариерата. Когато мина покрай скривалището му, той успя да я разгледа отблизо. Трийсетинагодишна, дребна, скромно облечена. Избягваше да поглежда охранителите в очите. Шофираше малък бежов форд, семпъл и непретенциозен като самата нея. Все признаци, които я правеха подходяща за целта му.