Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Здесь есть возможность читать онлайн «Дэвид Балдаччи - Ничия земя» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2018, ISBN: 2018, Издательство: ОБСИДИАН, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Ничия земя: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ничия земя»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Специален агент Джон Пулър.
И Пол Роджърс, бивш затворник.
Двама мъже, свързани от отдавна погребана тайна.
Джон Пулър е на осем години, когато майка му изчезва. Преди три десетилетия тя излиза от дома им във военната база Форт Монро и не се връща. Джон и брат му така и не научават дали е убита, или ги е напуснала. Разследването по случая е кратко и безуспешно. Днес то е възобновено, тъй като семейна приятелка обвинява генерал Пулър в убийството на съпругата му. Джон не може да разпита баща си, който страда от деменция. Подпомогнат от Вероника Нокс, негова партньорка в най-трудните ситуации, той се връща в миналото, за да открие истината за майка си.
Пол Роджърс е лежал в затвора десет години и току-що е освободен предсрочно. Преди трийсет години той също е бил във Форт Монро. Сега пак е там, за да търси отмъщение. Защото навремето Роджърс е бил превърнат в чудовище. Единственият, който застава на пътя му, е Джон Пулър.

Ничия земя — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ничия земя», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Той я погледна.

— Шегуваш ли се?

Тя се усмихна.

— Може и да се шегувам. — После помръкна и добави: — А може и да казвам истината. Знам, че откакто станах на тринайсет, съм принудена да се оправям съвсем сама.

— В такъв случай не си учила в колеж, нали?

— Изкарах един семестър в Университета на Източна Каролина. А там позволих на един идиот да ме изчука от скука. Но ти знаеш за това.

Тя се засмя, после стана сериозна. Пресегна се и постави ръката си върху неговата. Изражението й издаваше намеренията й по недвусмислен начин. Въпреки това изминаха няколко секунди, преди Роджърс да осъзнае какво е намислила. Беше изненадан.

— Стига, аз съм само един грозен старец, който се нуждае от фейслифт. Сама го каза.

Тя продължи да го гледа и да гали ръката му. Роджърс не откъсваше поглед от пътя пред себе си.

— Кога за последен път си бил с жена? — попита тя.

Той се извърна и видя, че е вперила поглед в него.

— Отдавна.

— Личи си.

Роджърс продължи да следи пътя. Не познаваше тази жена. Тя работеше за Балард. И се чукаше с Куентин. Очевидно се чукаше с всеки, който я пожелаеше. Роджърс нямаше представа защо я защити в онази закусвалня. Това не бе негова работа. Но въпреки това го направи.

— Пол? — каза тя. — Може би трябва да отбием.

Роджърс спря зад един търговски център и я погледна. За пръв път я поглеждаше истински. Не като средство, което да го отведе до целта. Не като възможност да се добере до Джерико. Не като потенциална жертва. Погледна я по начина, по който един мъж гледа жена при определени обстоятелства. И видя красиво момиче, което го желае.

Роджърс примигна. В съзнанието му изскочи неясен спомен. Млад мъж. Млада жена. Плът върху плът. Тела, слети в едно. Всичко това беше… чудесно. Не бе изпитвал подобно усещане преди.

Ръката й спря да го гали. Сюзан се наведе към него и го целуна.

— Хайде — подкани го тя, провря се между седалките и мина в товарното отделение на микробуса.

Роджърс я последва бавно. Тя се обърна, целуна го отново и започна да се съблича. Той огледа безпорядъка отзад, а после Сюзан, която захвърли дрехите си на мръсния под. Забеляза едно покривало, взе го и го разстла на пода.

— Колко мило — усмихна се тя и се излегна върху покривалото.

Вече два пъти я бе виждал гола. Но този път беше различно. Тялото й беше… красиво. Дори драконът на рамото й го възбуждаше.

Сюзан се пресегна да съблече якето му, при което притисна гърдите си към него. Когато започна да разкопчава ризата му, той я спря.

Тя го погледна объркана.

— Не го ли искаш?

Роджърс мислеше усилено. Не, не искам да видиш белезите ми.

— По-добре да го направим така — отвърна той.

Легнаха върху покривалото и Роджърс се надвеси над нея.

— Можеш да останеш с дрехи — каза тя, — но ще трябва да разкопчаеш панталона си.

Помогна му да го направи, след което той се намести върху нея. Имаше чувството, че мозъкът му го подвежда. В яда си сграбчи един рафт, монтиран върху страничния панел, и стисна толкова здраво, че го счупи и от него се посипаха инструменти.

— По дяволите, какво беше това? — попита Сюзан и понечи да се изправи.

— Нищо… нищо — отвърна Роджърс и я побутна внимателно назад.

— Пол, всичко наред ли е?

Той почувства силно желание да сграбчи врата й и да го счупи. В отчаянието си се върна назад в спомените си и изведнъж всичко се оправи. Видя Сюзан и Куентин в спалнята. Претърколи се по гръб и постави Сюзан отгоре, след което положи ръце на тънката й талия. Внимаваше много да не стисне прекалено силно.

Тя се усмихна.

— Откъде знаеш, че обичам така?

— Предположих — промърмори той.

Десет минути по-късно всичко приключи. Защото той се бе провалил.

Тя легна до него.

— Беше страхотно.

— Не ме баламосвай.

— За мен наистина беше страхотно. Съжалявам, че за теб не е било.

— За мен също бе страхотно, въпреки че…

Той извърна поглед.

— Хареса ми как ме държиш. Толкова си силен, но едновременно с това и толкова нежен. Това ми хареса. Много ми хареса.

Роджърс я погледна изпитателно.

— Наистина ли?

Сюзан го целуна по устните.

— Да, наистина — каза тя и се сгуши в него.

Минута по-късно той чу тихото й похъркване. Затвори очи и също заспа.

40

Роджърс примигна бавно и се събуди. Сюзан продължаваше да спи до него. Той потри тила си и се опитала осмисли случилото се между тях. Но не успя. Винаги бе смятал, че е изгубил всичко човешко след онази промяна, която бяха извършили с него. И винаги бе смятал, че не е в състояние да прави секс с жена.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ничия земя»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ничия земя» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Дэвид Балдаччи - Перфектният удар
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - Фикс
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - Ширината на света
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - One Summer
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - Чистая правда
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - Тотальный контроль
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - Игра по расписанию
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - Верблюжий клуб
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - Предатели
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - Бягството
Дэвид Балдаччи
Отзывы о книге «Ничия земя»

Обсуждение, отзывы о книге «Ничия земя» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x