Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Защо?

— По същата причина, поради която те съветвам и ти да направиш същото.

— Не говориш сериозно! — отвърна Нокс.

— Напротив, много съм сериозен. Аз имам причина да доведа това разследване до край. Ти нямаш. Не искам да се простиш с кариерата си, а може би и с живота си заради това. Едва не загина, докато помагаше на мен и брат ми. Не мога да поема този риск отново.

— Но аз вече съм тук!

— Благодарен съм ти за това, което ми каза. То ми дава отправна точка. Нататък обаче трябва да продължа сам.

— Пулър!

Той отвори вратата на колата, взе сака, отвори багажника, грабна платнената чанта, метна я на рамо и се надвеси над отворената врата.

— Благодаря ти, Нокс. Длъжник съм ти.

— Джон, моля те, не го прави.

Той затвори вратата с коляно и тръгна по тротоара.

Роджърс зае мястото си на входа на бара и видя над петдесет души, наредили се на опашка. Клиентите извадиха документите си за самоличност и той се зае с проверката им. Два часа по-късно пристигна познатата лимузина, от която слязоха Джош Куентин и абсолютно същата компания.

С едно важно изключение. Сред гостите на Куентин бе и Сюзан Дейвис, облечена с тясна мини пола и тясна блуза без ръкави. Роджърс забеляза, че голите й ръце имат слънчев загар. На едното й рамо имаше татуиран дракон. Тя държеше пластмасова чашка. Роджърс се съмняваше, че в нея има безалкохолна напитка.

Явно Сюзан не скърбеше за покойния Крис Балард. Нито пък широко усмихнатият Куентин.

— Пол, нали? — попита Куентин, когато наближи входа.

Роджърс кимна и каза:

— Заповядайте, господин Куентин. Можете да влезете заедно с вашите гости.

Младият мъж пъхна стодоларова банкнота в ръката на Роджърс и го потупа по рамото.

— Браво на теб.

— Благодаря, сър.

Куентин стисна рамото на Роджърс.

— Леле, твърдо е като камък. Тренираш ли, Пол?

— По малко.

— Аз си падам по екстремен фитнес. Но той е подходящ за млади хора. Може да не ти понесе, колкото и силен да изглеждаш. Има прекалено много кардиоупражнения.

— Сигурен съм, че ще ми бъде трудно, сър.

— Възрастта не прощава на никого.

Сюзан го погледна, когато минаваше покрай него.

— Хубава татуировка — отбеляза Роджърс.

— Хубава шапка — отвърна тя.

Лимузината се върна в два сутринта. Роджърс придържаше вратата на бара, докато Куентин и групата му излязат. Куентин пъхна още една стодоларова банкнота в ръката му.

Роджърс изпрати гостите и забеляза, че Сюзан не е сред тях.

— Не липсва ли някой? — попита той.

— На Сюзан й прилоша горе — отвърна раздразнено Куентин. — Реших, че е по-добре да поспи. Ще изпратя кола да я вземе сутринта.

— Аз мога да я откарам до дома й, господин Куентин.

— Тя живее чак в Северна Каролина.

— Няма проблем. Ще изчакам да се събуди.

Куентин го потупа по ръката.

— Благодаря, Пол. Ще й пратя есемес да я уведомя какво сме се разбрали. Тя ще ти даде адреса.

С тези думи Куентин се качи в лимузината. Роджърс го проследи с поглед. Реши, че или е много доверчив, или много глупав. Току-що бе оставил своята изпаднала в безсъзнание любовница в ръцете на напълно непознат човек. А може би не му пукаше.

Роджърс се върна в бара и помогна за почистването. Майърс и Карл си бяха тръгнали по-рано. Дори някой да знаеше, че Сюзан е припаднала горе, не го показа с нищо.

После всички си тръгнаха и Роджърс остана с ключовете от бара в ръка. Заключи входната врата, качи се на втория етаж и откри, че ВИП салонът не е заключен. Отвори вратата и светна лампата.

Не намери Сюзан в първото помещение, затова влезе в спалнята. Видя я просната на леглото, както майка я е родила. Пристъпи към нея, огледа се, видя одеяло, метнато на един стол, взе го и я зави. После седна на същия стол и зачака.

Чу писукане и мигом се напрегна. После забеляза телефона й на нощното шкафче. Дисплеят му светеше в знак за получено съобщение.

Роджърс го погледна.

> Трябваше да тръгвам, скъпа. Имам важна среща рано сутринта. Пол, охранителят, ще те заведе у дома в СК, когато се събудиш. До скоро, Джош.

Роджърс седна отново и впери поглед в спящата жена. Тя се въртеше и мяташе насън, на няколко пъти изрита одеялото. Всеки път Роджърс ставаше и я завиваше.

Накрая, към четири сутринта, Сюзан се надигна в леглото, отметна одеялото и погледна право към Роджърс.

— Кой си ти, по дяволите?

Изобщо не изглеждаше смутена от голотата си.

— Телефонът ви ще обясни.

— Какво?

— Имате съобщение от господин Куентин.