Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Джош е задник.

— Мислех, че сте приятели.

И любовници, помисли си Роджърс.

— Да, но това не пречи да е задник. Ти имаш ли такива приятели?

Роджърс поклати глава.

— Аз нямам приятели.

Сервитьорката донесе кафетата им, а минута по-късно и закуската.

— Защо да е задник? — попита Роджърс, след като започнаха да се хранят.

— Има прекалено високо самомнение.

— Но въпреки това излизаш с него.

Тя сви рамене.

— Познаваме се отдавна. И работим за едни и същи хора.

— Така ли? Мислех, че той има собствена компания.

— Той е шефът, но това не означава, че я притежава.

— И коя е компанията?

— Не ти влиза в работата — сопна му се тя.

— Вярно, не ми влиза в работата.

— По дяволите! Ей, малката!

Вдигнаха поглед и видяха трима млади мъже с джинси и тениски да стоят до масата им. Единият каза на Сюзан:

— Познавам те, сладурано!

— Съмнявам се — отвърна рязко тя и насочи цялото си внимание към чашата с кафе пред себе си.

— Сигурен съм. Купонясвахме заедно в кампуса на Университета на Източна Каролина. Добре си прекарахме. Да не искаш да кажеш, че си забравила?

— Казвам ти, че не те познавам.

Лицето на мъжа първо почервеня, а после се разкриви от гняв.

— Така ли? По дяволите! Цяла вечер повтаряше колко ми е голям и твърд. И скимтеше като кучка. А сега ми казваш, че не помниш? Казваш се Сюзан, нали?

Тя го погледна и отвърна:

— Разкарай се! Изобщо не те познавам.

— Виж какво…

— Оставате дамата на мира, момчета. Тя не желае да говори с вас.

Тримата насочиха вниманието си към Роджърс. Първият каза:

— Да съм ти искал мнението, дядка?

— Не, но въпреки това ти го давам.

Сервитьорката, която бе станала свидетел на сцената, се втурна към тях.

— Вижте какво, не искаме неприятности. Моля ви, веднага оставете тези хора на мира или ще повикам полиция.

Младият мъж се обърна, хвана лицето й с длан и я блъсна назад. Сервитьорката се олюля, удари се в една маса и падна на земята. Жената на касата грабна телефона и набра 911.

Мъжът се обърна към Роджърс.

— А сега ми позволи да ти дам съвет, старче. — Опря ръце на масата и се надвеси над него. — Гледай си работа, за да не пострадаш.

Роджърс въздъхна и потри онова място на тила си. Тъкмо се наслаждаваше на хубавата закуска, тъкмо се канеше да научи нещо полезно, когато се появиха тези трима глупаци.

Действай предпазливо. Колкото да привлечеш вниманието им.

Постави ръката си на масата, точно върху тази на наглия тип. И натисна.

— По дяволите! — изкрещя той. — Пусни ме! Мамка му, пусни ме!

Роджърс натисна още по-силно. Мъжът се свлече на колене и запищя. Роджърс най-после го пусна, хвана го за врата и удари главата му в масата. Онзи се просна на пода в безсъзнание.

Двамата му приятели скочиха срещу Роджърс. Той спря първия с юмрук в корема. Напълно съзнателно сдържа по-голямата част от силата си, затова мъжът само падна на земята, преви се на две и повърна.

Третият се нахвърли на Роджърс отзад и стегна врата му в хватка, която целеше да го задуши. Роджърс се пресегна, улови пръстите на нападателя си, откъсна ги без никакво усилие от врата си, изправи се и се обърна. Стисна здраво китката му, завъртя го и изви ръката му с такава сила, че извади рамото му. Онзи също се свлече на пода и запищя от болка.

Роджърс остави няколко банкноти на масата.

— Готова ли си да тръгваме? — попита той Сюзан.

Тя го погледна с отворена уста и кимна. Роджърс не искаше ченгетата да го заварят тук. Част от клиентите, предимно по-възрастни, изръкопляскаха одобрително, когато той и Сюзан минаха покрай тях.

Излязоха на паркинга и се качиха в микробуса. Роджърс включи на скорост и потегли.

— Това беше невероятно! — възкликна тя. — Кой те е научил да се биеш така?

— Трудният живот, предполагам.

— Я пак ми кажи как се казваш?

— Пол.

— Пол кой?

— Просто Пол.

Тя се облегна на седалката и впери поглед пред себе си.

— Истината е, че познавам онзи тип.

— Добре.

— Все попадам на неподходящи мъже.

— Не си първата.

— Откъде си? — попита тя.

Той я погледна.

— Какво, семейството ми ли имаш предвид?

— Например.

— В такъв случай не съм от никъде. Просто съм… тук. Нямам семейство. Съвсем сам съм.

— Мога да кажа същото за себе си — кимна тя.

— Стига, прекалено млада си, прекалено красива, за да стоиш сама.

Сюзан махна с ръка.

— Баща ми умря в затвора. Гръмна някакъв наркодилър, който му пробутал некачествена кока. Майка ми пушеше крек от сутрин до вечер и накрая умря от това.