— Да. Разполагали са със собствена сграда. Блок Кю.
— Това звучи като от филм за Джеймс Бонд — отбеляза Пулър.
— Напълно възможно е.
— И какво общо има това с майка ми?
— Нямам представа. Знам само, че човекът, когото дълбоко уважавам, не пожела да обсъди случващото се дори в хипотетичен план. Когато споменах убитите жени в Уилямсбърг, имах чувството, че Мак ще получи сърдечен удар.
— Според него смъртта им е свързана с онова, което е ставало в Блок Кю, така ли?
— Да.
— А какво всъщност е ставало там?
Нокс поклати глава.
— Или Мак не знаеше, или — което е по-вероятно — знаеше, но не пожела да ми каже. Той се отнася много сериозно към задължението си да не разгласява секретна информация.
— Искаш да кажеш, че някакъв таен правителствен проект е довел до смъртта на четири невинни жени?
— Напълно възможно е, Пулър.
— Но те не са били инжектирани с някаква свръхсекретна нова отрова и не са умрели от нея. Били са нападнати и убити, Нокс. От човек!
— Четох докладите, Пулър. А в момента седя до теб, така че не е нужно да викаш.
Той стовари юмрук върху арматурното табло и погледна през прозореца.
— А майка ми? Как е свързана с това?
— Възможно е да е била петата жертва.
Пулър впери мрачен поглед в Нокс.
— Твоят приятел ли ти го каза?
— Не. Всъщност той дори не знаеше за изчезването на Джаки Пулър. Това е мое предположение.
— Трябва ни нещо повече от догадки.
— Добре, да видим къде ще ни отведе логиката. Майка ти е изчезнала от Форт Монро. Блок Кю се намира тъкмо там. Случилото се с четирите жени е свързано с Форт Монро. Майка ти е изчезнала безследно по същото време. Всичко това само съвпадения ли са? — попита саркастично Нокс.
— Не, вероятно не.
— Ако нещо във въпросния проект се е объркало и е довело до четири… не, пет убийства, включително на съпругата на бригаден генерал, това означава, че е извършено грандиозно замитане на следите.
— Възможно ли е жените да са били убити от наш човек — попита Пулър, — но смъртта им да е представена като дело на сериен убиец?
— Поради каква причина?
— Те може да са знаели нещо инкриминиращо — отвърна Пулър. — Може да са свързани с Блок Кю.
— Никога няма да разберем, защото местоработата им е била заличена от досиетата, с които полицията разполага. Не забравяй какво казаха ченгетата от Уилямсбърг за нараняванията. Животинска сила, упражнена от човек. Смазваща сила.
— В такъв случай е възможно онази секретна и обезпокоителна разработка в Блок Кю преди трийсет години да е била свързана именно със създаването на някакъв…
— Изрод със свръхчовешка сила? — предположи Нокс.
— Да.
Тя повдигна вежди.
— Това са само догадки, Пулър.
— С това разполагаме, Нокс! С догадки! Така се получава, когато нямаш достатъчно факти, върху които да работиш. Теорията ми не звучи по-невероятно от твоята. Ти подозираш, че високопоставени лица са прикрили истината. Затова приятелят ти е отказал да говори.
Тя погледна първо ръката си, после Пулър и каза хладно:
— Не съм свикнала партньорите ми да се обръщат срещу мен.
— Това ли мислиш, че правя?
— Предположението ти звучи плашещо, Пулър.
— Добре, да се върнем към основните елементи от всяко разследване. Разполагаме все пак с някои факти, върху които да разсъждаваме. Нещо се е случило в Блок Кю от Форт Монро. В резултат на това са били убити четири жени, а висшестоящите са потулили случая. Ако съм прав, напълно възможно е въпросните висшестоящи да не са вече на власт. Може дори да са покойници. В края на краищата са минали трийсет години.
Нокс поклати глава.
— Дори да си прав, правителството няма да иска това да се разчуе. Помисли си само как ще се отрази на проектите, по които се работи в момента. И дори тези хора да са пенсионери или покойници, скандалът ще съсипе репутацията им. А някои от тях може още да са на власт.
— Което обяснява укриването на информация, прекратеното разследване, възлагането на други случаи на Хъл и на мен… Просто не искат истината да излезе на бял свят.
— Четири неразкрити убийства — отбеляза Нокс. — Четири семейства не могат да намерят покой, да не би да пострада нечия репутация.
— Пет семейства може би — каза тихо Пулър.
— Да, може би пет — съгласи се Нокс и го погледна изпитателно. — Знам колко ти е трудно.
Двамата помълчаха известно време, преди тя да попита:
— Откъде ще започнем? И как?
— Казах на Шайрин да забрави за случая.
Читать дальше