Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Да, пусни ги. Гарантирам, че всичко е законно — заяви тя с усмивка.

— Карл ще дойде ли?

— Вече е тук. Отзад.

— Ще му се обадя, преди да застъпя на смяна.

— Добре.

Роджърс продължи към задната част на салона, за да се види с Карл. Едрият мъж седеше на една маса. Изглеждаше по-добре. Роджърс не забеляза бастун. Освен това Карл не носеше слънчеви очила.

Той му направи знак да седне. И Роджърс го направи.

— Чух за онзи малък инцидент снощи.

— Откъде?

— Патрулното ченге е мой стар приятел. Той ми каза. Тези отрепки започват да създават твърде много проблеми.

— Мога да се справя.

— Не се съмнявам. Работата е там, че не искаме подобни неприятности. Ако сриташ задника на някое колежанче или, не дай боже, го убиеш, това ще се отрази зле на бизнеса. Разбираш ли какво имам предвид?

— Разбирам. Няма да направя нищо, което да злепостави заведението.

— Браво.

Роджърс го остави и се върна в предната част на бара, където видя Майърс да се качва по стълбите, да отключва вратата към ВИП салона и да влиза вътре. Роджърс отстъпи назад и впери поглед във втория етаж. Минута по-късно Майърс излезе и затвори вратата след себе си. В дясната си ръка държеше ключа за вратата. В лявата обаче стискаше нещо, което не беше там преди малко.

Роджърс заобиколи барплота тъкмо когато Майърс слезе. Срещнаха се в подножието на стълбите.

— Как е Карл? — попита тя.

— Като нов — отвърна Роджърс и сведе поглед, но не можа да види какво стиска Майърс в лявата си ръка.

— Нещо друго? — попита тя.

— Не. Отивам на входа.

— Ще ми кажеш ли какво става, или просто ще си се возим?

Пулър се взираше в Нокс.

— Опитвам се да анализирам всичко, за да мога да ти дам по-логично обяснение — отвърна тя.

— Къде беше?

— Да проверя едно друго.

— И успя ли?

— Още разсъждавам, Пулър, остави ме за минутка. Кацнах едва преди час. Мислите ми са твърде объркани.

Пулър изчака Нокс да отбие от магистралата на паркинга пред един супермаркет. Тя изключи двигателя, разкопча предпазния колан и каза:

— Имам нужда от кафе. Ти искаш ли?

— Да.

Нокс излезе и след малко се върна с две големи кафета, подаде едното на Пулър и отпи от другото.

— Приключи ли с анализа? — попита той.

Тя кимна и седна зад волана.

— В този случай има твърде много нелогични неща. ФБР се оттегля от разследване на сериен убиец? Това е нечувано. Непрофесионално извършен оглед на местопрестъплението или повърхностно проведена съдебномедицинска експертиза. Укриване на информация от следователите. Никакви улики, които да свържат четирите жертви. Хората, работили на терен, имат чувството, че са манипулирани от „важни клечки“, което е много удобно, защото гарантира анонимност.

— Съгласен съм с всичко, което казваш — отвърна Пулър. — Искам да знаеш, че Тед Хъл е получил ново назначение, а телефонният му номер е прехвърлен на служителка от Министерството на земеделието, за да не може никой да се свърже с него. Аз също бях отстранен от случая и от мен се очакваше да летя за Германия.

— И защо не си на борда на самолета?

— Защото се намеси друга „важна клечка“, този път в моя полза.

— Коя?

— Не мога да ти кажа, тъй като получих заповед да запазя името в тайна.

— Заповед? Като в армията?

— Това не е игра на въпроси и отговори, Нокс. Тук сме, за да обсъдим какво си открила.

Тя отпи глътка кафе. Пулър видя, че на слепоочието й пулсира вена. Видя също и че ръката й трепери леко, докато оставя чашата.

— Може да сме се натъкнали на нещо толкова голямо, че не съм сигурна дали ще мога да го осмисля, Пулър, какво остава да се справя с него.

— Започни от нещо по-дребно. Сподели някои подробности.

— Разговарях с човек на име Мак Таубман. Той беше мой наставник. Той е причината да оцелея след толкова години като оперативен агент. Бил е разузнавач в продължение на повече от четирийсет години и се е справил по-добре от всеки друг, когото познавам. В момента е пенсионер, но през осемдесетте е бил в центъра на събитията.

— Какво означава това?

Тя го погледна в очите.

— Мак ми каза, че по онова време във Форт Монро се е работило по много секретни и много… обезпокоителни изследователски проекти.

— По поръчка на армията?

— Чувал ли си за Агенцията за авангардни изследователски проекти в областта на отбраната?

— Разбира се — отвърна Пулър.

— Те финансират някои доста интригуващи разработки.

— Като тези във Форт Монро?