Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Но аз просто се забавлявам. Работя по дванайсет часа, почти без почивен ден. Дошла съм тук да изпусна малко пара.

— Има умни и безопасни начини да го направите. Този не е от тях. Кой е онзи тип, който си пъхаше езика в гърлото ви?

— Напълно случаен…

— Този напълно случаен ще бъде арестуван на излизане от заведението. Той е шпионин, макар и роден в Америка, който помага на китайците да крадат секретна информация от Министерството на отбраната.

— О, боже! Шегувате се, нали? Той искаше само секс, като всички мъже.

— Какво му казахте? Разпита ли ви за работата ви?

— Не. Искам да кажа… — Жената замълча. Изглеждаше разтревожена. — Искам да кажа, че попита какво работя.

— Какво му казахте?

Дишането на Шепард се учести.

— Мисля, че ще припадна.

— Тоалетната е по-надолу по коридора. Ще ви чакам тук.

На Пулър не му беше никак приятно да постъпва така с младата жена, макар наистина да съществуваха строги правила, които определяха какво могат да правят служителите в свободното си време и какво не. А този бар, пълен както с военни, така и с цивилни служители на различни подизпълнители на Пентагона, бе идеалното място за един шпионин. Пулър си каза, че по този начин дава на жената добър урок.

Извади телефона си, потърси информация за Аталанта Груп и… не откри абсолютно нищо. Как бе възможно това? Днес всяка компания поддържаше сайт в интернет. Нямаше представа дали Аталанта Груп е съществувала през осемдесетте. И дали е ръководела проекта, реализиран в Блок Кю. Шансовете бяха малки, но Пулър не губеше надежда.

Винсънт Диренцо, бившият агент на ОКР, бе споменал, че интуицията е част от всяко разследване. В момента интуицията на Пулър му подсказваше, че трябва да насочи вниманието си към Блок Кю и Аталанта Груп.

Когато Шепард излезе от тоалетната след няколко минути, лицето й бе добило зеленикав оттенък.

— Да отидем другаде — каза Пулър.

Пулър изведе Ан Шепард навън, където отново завари опашка от клиенти, чакащи да влязат в бара. Мина покрай Роджърс и му махна, а охранителят му отвърна.

— Благодаря отново — каза Роджърс.

— Няма защо.

Пулър заведе Шепард до колата си. Когато се качиха вътре, тя попита:

— Загазила си съм?

— Зависи — отвърна Пулър. — Наблюдаваме „Аталанта“ от известно време.

— Защо?

— Забелязахме някои нередности.

— Какви нередности?

— Откога работите там?

— От четири години.

— Е, Блок Кю е пуснат в действие през осемдесетте.

— Не знам нищо за това.

— Как върви работата?

— Имате ли право на достъп до подобна информация?

— Иначе нямаше да разговарям с вас.

Тя се почувства неловко.

— Добре. Напредваме с големи крачки.

— Някакви проблеми?

— Нищо сериозно.

— Ръководството отнася ли се добре с вас?

— Господин Куентин ни помага много, винаги ни осигурява това, от което имаме нужда.

— Куентин?

— Джош Куентин. Той ръководи програмата. Може и да е собственик на цялата компания. Не че от позицията, която заемам, мога да знам подобни неща… — Тя се завъртя на седалката и се обърна към Пулър. — Между другото, той също беше в бара. Често идва тук. Всъщност така разбрах за „Камуфлаж“.

— Как изглежда?

— Висок, млад, красив. Жените си умират за него. Сигурно сте го видели да се качва в салона на втория етаж.

— Онези хора с него колеги ли бяха?

Тя се засмя.

— Тези жени на учени и изследователи ли ви приличаха?

— Какви са тогава? Проститутки?

— Нямам представа. Но се съмнявам. Джош е млад и красив. Може да има която си поиска, без да му се налага да плаща.

— Добре.

— Господин Куентин ли имахте предвид, когато споменахте за нередности?

— Защо него? — Когато тя не отговори, Пулър добави: — Госпожице Шепард, ако имате да кажете нещо, говорете. Армията не ми плаща да си губя времето.

— Странното е, че господин Куентин не притежава научни познания и опит. Имам предвид, че когато идва при нас, за да провери нещо, задава твърде елементарни въпроси. Би трябвало да знае повече за тези неща, това е всичко.

— Може да е само бизнесмен.

— Всички проекти, по които съм работила, се ръководят от сериозни учени.

— Може би този проект е различен.

— Възможно е.

— С какво се занимава вашият проект?

— Наистина ли имате право на достъп до подобна информация? — попита притеснено Шепард. — Не искам да загазя.

— Вече сте загазили. Опитвам се да ви спася.

— Добре, добре… просто съм много уплашена — каза тя и въздъхна дълбоко. — Работя по две програми — за екзо и течна броня.