Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Сюзан влезе в банята, изми лицето си, върна се в стаята и се мушна под завивките. Легна на една страна и затвори очи.

— Лека нощ, Пол.

Той угаси лампата и стаята потъна в мрак. Отиде до леглото и се отпусна върху завивките.

Сюзан извърна лице към него.

— С теб си приличаме. Двама души с трудно минало, които се опитват да започнат нов живот.

— Къде си се научила да стреляш така?

Тя го хвана за ръката.

— Нещата ще изглеждат по-добре на сутринта. Винаги става така.

— А през останалата част от деня? — попита уморено той.

— Затова се научих да стрелям така — отвърна Сюзан.

След което затвори очи и заспа.

Докато полицията продължаваше да обработва местопрестъплението, Пулър се възползва от възможността да се качи на втория етаж и да надникне в стаята, откъдето бе излязъл Джош Куентин.

Ченгетата бяха разпитали и освободили Куентин и компанията му, която се изнесе толкова бързо, че една от жените се спъна на високите си токчета.

Пулър огледа помещението. Беше осеяно с бутилки от бира и уиски, винени чаши… Наистина бяха купонясвали. Отвори вратата към съседното помещение, обзаведено като спалня. Леглото бе разхвърляно, на пода имаше възглавници.

Явно не се бяха задоволили само с алкохола. Възможно ли бе жените с Куентин да са проститутки? Какво всъщност ставаше тук? Защо напереният мъж изглеждаше толкова уплашен от появата на полицията? Високопоставен мениджър в компания, която работи за Пентагона, заловен със свален панталон в компанията на проститутки? И защо Хелън Майърс, която изглеждаше толкова здравомислеща, бе поела подобен риск? Това не беше Вегас. Законите на Вирджиния забраняваха проституцията.

Пулър слезе долу и видя, че Майърс го наблюдава от бара. Отиде при нея.

— Какво правите горе? — попита тя.

Сълзите бяха размазали грима й. Майърс явно долови това по погледа му, защото се обърна към огледалото зад бара, видя как изглежда, взе една кърпа и изтри остатъците от грима си.

— На нищо не приличам — каза тя.

— Но сте жива. Може да се каже, че извадихте късмет.

Тя остави бавно кърпата.

— Прав сте.

— Кой е Джош Куентин? — попита Пулър.

— Казах ви, клиент.

— И използва помещенията на горния етаж?

— Да.

— С каква цел?

— ВИП салон, изцяло на негово разположение… нещо като лично пространство.

— И за какво му е то?

Изражението й стана предпазливо.

— Нямам представа. Затова се нарича лично пространство.

— Там има спалня. И ако съдя по вида й, е била използвана.

Тя сви рамене.

Пулър погледна към полицаите в бара.

— Рано или късно ще стигнат и до втория етаж. И ще започнат да задават същите въпроси.

— Онова, което се случва горе, няма нищо общо с този ужас.

— Дори да е нещо незаконно?

— Горе не става нищо незаконно — отвърна тя.

— Откъде знаете? Току-що казахте, че нямате представа какво върши Куентин там.

— Исках да кажа, че познавам Джош. Той не би се забъркал в нищо незаконно.

— Проституцията също е незаконна.

— О, за бога! Тези жени не са проститутки!

— Сигурна ли сте?

— Да!

— Откъде? Защото Куентин ви е казал? Аз пък мисля, че той не идва тук с колежки.

Тя скръсти ръце и отсече:

— Не съм длъжна да ви казвам нищо.

— Така е — съгласи се Пулър и посочи полицаите. — На тях обаче сте длъжна да кажете всичко. И ви съветвам да си помислите хубаво какво ще говорите, а не да им пробутвате същите глупости като на мен.

— Трябва да се погрижа за някои неща — каза Майърс и стана.

— Не се съмнявам. Предполагам, че първото от тях е да позвъните на добър адвокат.

Тя напусна салона с бърза крачка и изчезна в коридора, който водеше към кабинета й.

На Пулър изведнъж му хрумна нещо. Отиде при един от барманите, който седеше унило, капнал от умора, вдигна връзката си ключове и каза:

— Госпожа Майърс ме помоли да взема нещо от колата й, но сега е толкова разсеяна, че пропусна да спомене марката и модела.

— О, синьото беемве седемстотин и петдесет — отвърна сервитьорът. — Обикновено паркира отзад.

— Благодаря.

Пулър излезе навън, качи се в мицубишито и го премести така, че да държи под око голямото беемве.

Петнайсет минути по-късно Майърс излезе през задната врата, качи се в колата си и потегли.

Той я последва на известно разстояние. Сутрешният трафик бе достатъчно натоварен, за да му даде възможност да се скрие зад останалите автомобили.

Пътуването беше кратко. Но финалът му изненада Пулър.