Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Опитвах се да те предпазя.

— Мога сама да се грижа за себе си, ако не си забелязал.

Той кимна и побърза да каже:

— Съгласен съм. Добре, нуждая се от помощта ти. Какво можеш да ми кажеш?

Нокс като че ли се канеше да отвърне нещо рязко, но се сдържа, прокара пръсти през косата си и този жест като че ли уталожи гнева й.

— Каза, че имаме проблем — подкани я Пулър, без да откъсва поглед от нея.

— Помниш ли Мак Таубман?

— Твоят приятел, който едва не получил инфаркт, когато си му казала какво разследваме?

— Да.

— Какво за него?

— Мъртъв е.

Пулър стана от стола и впери поглед в Нокс. А тя бе забила очи в пода.

— Как? — попита Пулър.

— Не са сигурни. Може да е самоубийство.

— С пистолет?

Тя поклати глава.

— Нямат представа какво точно е станало. Но от малкото, което разбрах, съдя, че не е имало следи от насилие. Възможно е Мак да е взел отрова.

— Или някой да му е дал отрова — отбеляза Пулър.

— Не знам — отвърна Нокс.

— В дома му ли са го открили?

— Да.

— Сам ли живееше?

— Съпругата му почина. Децата му са големи.

— Открили ли са предсмъртно писмо, след като подозират самоубийство?

— Не знам, Пулър.

— А нещо в него да е навеждало на мисълта за суицидни наклонности?

— Не, но не го бях виждала от няколко години. А и както ти казах, новината за нашето разследване го извади от равновесие. Може този разговор да е станал причина за самоубийството му.

Тя се отпусна и седна на пода.

— Няма откъде да знаеш, Нокс. Дори това да е причината, вината не е в теб.

— Лесно ти е да го кажеш.

— Така е, защото е самата истина.

— Мак Таубман беше силен човек, Пулър. Беше преживял какво ли не. Не, не мога да повярвам, че би се самоубил заради това.

— Свързал ли се е с някого, преди да умре?

— Иска ми се да знаех. Но не знам.

— И няма как да разбереш? — попита Пулър.

— Звъннах тук-там, но ме отрязаха отвсякъде.

Пулър заби поглед в пода.

— Добре, Нокс, ще ти кажа нещо, което не би трябвало да ти казвам.

— Защо?

— Защото знам колко трудно ти е било. И защото ми каза повече, отколкото споделяш обикновено. Оценявам го.

Тя потърка с длан лицето си, без да откъсва поглед от Пулър.

— Вицепрезидентът ми помогна да продължа работа по случая.

— Вицепрезидентът? На Съединените щати?

— Именно.

— Мили боже! Срещна ли се с него?

— Покани ме на питие, уреди да продължа разследването и ме предупреди, че…

— Но защо той? Каква е връзката, по дяволите?

— Елементарна. Баща ми му е бил ментор. Отплаща му се по този начин. Но нищо повече. Искам да знаеш, че той също е уплашен. А е видял какво ли не. Освен това никога няма да признае официално, че ми е помогнал.

Нокс го изгледа смаяно.

— Вицепрезидентът на Съединените щати е уплашен?

— Всеки може да изпита страх от време на време, Нокс, дори вицепрезидентът. Ние обаче трябва да се фокусираме върху непосредствените си задачи. Хрумнаха ми някои неща. Искаш ли да ги чуеш?

— Да — отвърна тя. — Но преди това аз трябва да ти кажа нещо.

Тя прекоси малката стая и седна на края на леглото.

— Всъщност… не се появих поради причините, които ти изтъкнах…

— Не може да бъде — отвърна спокойно Пулър.

— Когато научихме за обвиненията срещу баща ти, шефът ми ме извика. Явно знаеше, че сме работили заедно.

— Негова ли беше идеята да се опиташ да ме прелъстиш? — попита Пулър, който следеше внимателно изражението й.

Тя се изчерви.

— Не, това… това беше мое решение.

Пулър изглеждаше смутен от думите й.

— Добре. Продължавай.

— Реших, че искат само да проверя дали обвиненията срещу баща ти са основателни, макар да не разбирах защо службата ми проявява интерес към тях.

— И когато започна да разбираш? — попита Пулър.

— Тогава си тръгнах. Нещата не се връзваха. Навлязохме в област, която наподобява черна дупка. Едно федерално разследване не може да бъде прекратено просто ей така. Не може агенти на ФБР да се прибират у дома с подвита опашка. Недопустимо е серийни убийства да бъдат потулени, сякаш нищо не се е случило. Намесата идва от най-високи нива. Това означава, че преди трийсет години някакъв таен проект наистина се е объркал и е довел до смъртта на тези жени.

— Имаш предвид проект в Блок Кю?

Тя кимна.

— Знаеш ли, че там продължават да работят върху нещо?

— Не ме изненадва — каза тя.

— Дали е същото?

— Нямам достъп до подобна информация.

— Аз също, но знам какво правят там.