Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Той вдигна поглед и видя, че Сюзан е будна и го наблюдава.

— Обмислям някои неща.

Тя се понадигна и се облегна на таблата на леглото.

— Мога ли да ти помогна?

— Не.

— Добре. Гладен ли си? Аз умирам от глад.

— Има едно кафене зад ъгъла…

— Дай ми две минути.

Сюзан се изми и набързо се облече. В кафенето си поръча половината меню, докато Роджърс едва изпи едно кафе.

— Още ли имаш хранително отравяне? — попита тя с вилица бъркани яйца пред устата си.

Той кимна и отново потъна в мислите си.

Дали пък Куентин нямаше да му помогне да стигне до Джерико по-бързо и по-лесно, отколкото Сюзан? Явно той не си правеше труда да заключва онази крайбрежна къща. Роджърс щеше да влезе без никакъв проблем и да го принуди да направи каквото е необходимо. А какво можеше да постигне чрез Сюзан? Да отиде с нея в имението на Балард и да я държи като заложница, докато се появи Джерико? Това бе невъзможно. Трябваше да подходи по-хитро, по-коварно. Той обаче бе създаден за груби силови действия. Отново започна да отброява наум вдишванията си.

Джерико е много умна жена. Тя играе шах, а ти не можеш да играеш дори шашки. Умът, а не силата ще те отведе до целта.

Да, по-логично бе да използва Куентин вместо Сюзан. Плейбоят щеше да го отведе до Джерико.

Вдигна поглед към Сюзан, която тъкмо отхапваше залък от препечената си филийка. Истината бе — Роджърс не можеше да повярва, че прави подобно признание, макар и само пред самия себе си, — че не иска да нарани Сюзан по никакъв начин. Имаше чувството, че е получил чудодейно прозрение, защото отдавна, много отдавна бе престанало да го е грижа за хората около него.

Но сега?

— Искаш ли да те закарам у дома? — попита той.

Тя поклати глава.

— Снощи не пристигнах с Джош. Дойдох с моята кола. Можеш да ме оставиш при бара. Паркирала съм зад него. Приключихме ли?

Роджърс, който си играеше с една хартиена салфетка, вдигна поглед и попита:

— Какво означава това?

— Приключихме ли тук?

— Да, мисля, че да.

Сюзан бръкна в чантата си, извади няколко банкноти и ги остави на масата. Роджърс успя да зърне пистолета в чантата. Тя забеляза погледа му и обясни:

— „Берета“. Моделът се нарича „Мини кугуар“. Пасва идеално в ръката ми. Двоен пълнител с деветмилиметрови патрони. Обичам тази италианска марка. Знаеш ли, че компанията е създадена още през хиляда петстотин двайсет и шеста година?

— Не.

— Това означава, че знаят какво правят, нали? Все пак говорим за традиция от почти пет века.

— Да.

— Видя ли как прострелях онзи тип снощи? Гръмнах го и той се свлече на земята.

— Аха.

— Ако не го бях направила, щеше да си мъртъв, Роджърс, нали така?

Той я изгледа, а тя отвърна на погледа му.

— Точно така — отвърна Сюзан на собствения си въпрос. — Не забравяй това. — После стана и го подкани: — Да вървим.

Роджърс я остави на паркинга зад бара и я проследи как се качва в мерцедеса кабриолет. Тя свали покрива, сложи си очилата и потегли, без да погледне към него.

Роджърс не помръдна от микробуса, но по едно време се пресегна към жабката и извади пистолета М11-Б. Хвана го здраво с дясната си ръка. Погледна се в огледалото и притисна цевта към слепоочието си. Върна се в онази нощ преди много години, когато Джерико бе притиснала револвера си към същото това слепоочие. Беше му казала, че ще натиска спусъка отново и отново на случайни интервали. Беше му казала, че не знае дали револверът е напълно зареден или не. Целта й бе да провери дали са успели да изтрият напълно от съзнанието му чувството за страх. Бяха го привързали към стол и окичили с жици и електроди, които измерваха всеки аспект от мозъчната му дейност, включително центровете, отговорни за емоциите.

Роджърс бе издържал пет минути и пет натискания на спусъка. От цевта не бе излетял нито един куршум. В противен случай той нямаше да бъде тук. През цялото време на експеримента не бе мигнал нито веднъж.

Когато всичко приключи успешно, го развързаха и Джерико му връчи револвера. Той се прицели в мишената и натисна спусъка. Куршумът от шестото гнездо проби дупка в главата на мишената.

Част от него вярваше, че Джерико е знаела колко патрона има в барабана и не е възнамерявала да убие безценното си творение. Но друга част от него смяташе, че тя се отнася изключително педантично към подобни изпитания и загубата на живота му би била малка цена, платена в името на прецизността на научния експеримент.

Роджърс се качи в микробуса си и потегли към Форт Монро. Знаеше, че трябва да го изостави, защото някой можеше да го е забелязал. Отиде пеша до Блок Кю и зае позиция за наблюдение. Ако имаше късмет, щеше да види Куентин и Джерико. Но ако я видеше, може би нямаше да се сдържи и щеше да я убие. Пет пари не даваше дали самият той няма да умре, стига тя също да умреше. Представи си как стои надвесен над нея с ръце, сключени около врата й. Ръце, които — както тя най-добре знаеше — можеха да я убият за секунда.