Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Убийствата са останали неразкрити.

— Много жалко, но какво общо има това с предмета на нашия разговор?

— Проучваме евентуална връзка между армията и въпросните убийства — каза Нокс.

Забележката й накара Пулър да я погледне за миг.

— И защо го правите? — попита Джерико.

— Защото смятаме, че серийният убиец може да е свързан по някакъв начин с военните. Може би дори с тази сграда.

— Това място отдавна не е военна база.

— Но преди трийсет години е било. А тази сграда и тогава е била използвана за различни дейности.

— Тази връзка между серийния убиец и военните… имате ли представа каква е?

Нокс я погледна учудено.

— Говорим за текущо разследване. Нямам право да навлизам в подробности.

Джерико въздъхна и се обърна към Пулър.

— Надявах се да не се стига дотук, но сега виждам, че няма друг начин. Не се води никакво разследване. И двамата нямате право да се занимавате с каквито и да било убийства, свързани или не с това място.

— И откъде разполагате с подобна информация? — попита Нокс.

Джерико продължи да се взира в Пулър.

— Надявах се, агент Пулър, че ще проявите повече уважение към институцията, чиято униформа носите, вместо да правите опити да петните репутацията й в погрешно насочени усилия да оневините баща си за убийството на майка ви.

Пулър не каза нищо, а през това време погледът на Нокс сновеше между двамата. Джерико продължи:

— Никак не ми е приятно да ви говоря тези неща. Знам в какво състояние се намира баща ви. Знам и за обвиненията, отправени от Линда Демирджиян. Знам също, че баща ви се е върнал в страната ден по-рано от датата, която е съобщил на Военната полиция. Това не значи, че е виновен. Надявам се да не е, защото проявеният от него героизъм на бойното поле не подлежи на съмнение. Няма нужда още един Пулър да влиза в затвора, нали така?

— Всички обвинения срещу брат ми бяха оттеглени — отвърна напрегнато Пулър. — Той беше несправедливо осъден.

— Доколкото знам, оправдаването му се дължи най-вече на изключителните ви умения на следовател и, разбира се, на упоритостта ви. Питам се дали проявявате същото старание и когато водите официални разследвания.

— Баща ми…

Тя го прекъсна:

— Уведомен сте, че разследването е приключило. Госпожа Демирджиян е починала, а репутацията на баща ви няма да пострада ни най-малко. — Тя го изгледа въпросително. — Познавам го лично. Знаехте ли това?

Пулър имаше чувството, че го е зашлевила. Тази противна жена познаваше баща му?

— Не — отвърна лаконично той.

— Макар мненията ни по някои въпроси да се разминаваха, трябва да призная, че той беше изключителен боец. Вие също, доколкото знам. Което ме навежда на следната мисъл: защо сте се захванали с това? — Тя погледна Нокс. — И защо един толкова ценен агент си губи времето да ви помага?

— Майка ми изчезна безследно — отвърна Пулър. — Искам да разбера какво се е случило с нея.

— И защо ви отне толкова време да се захванете със случая? Сигурна съм, че сте имали достатъчно възможности да го направите.

— Писмото на Линда…

Джерико го прекъсна отново:

— Това означава, че желанието ви да откриете истината се е нуждаело от катализатор, така ли? Да разбирам ли, че сте обичали повече баща си, отколкото майка си, след като през изминалите три десетилетия не сте проявили интерес към съдбата й чак докато обвиненията на една умираща жена не са застрашили репутацията на Пулър Непримиримия? — Тя помълча и добави: — Ако имах син, щях да очаквам да прояви повече загриженост за мен.

Дясната ръка на Пулър се плъзна неволно на сантиметър по-близо до пистолета. Нокс скочи на крака и заяви:

— Прекалявате, госпожо!

Джерико я изгледа невъзмутимо и пак се обърна към Пулър.

— Смятате ли, че прекалявам, агент Пулър? Или смятате, че съм единственият човек, който не ви спестява истината? Нямам навика да казвам на хората онова, което искат да чуят. Казвам им онова, което трябва да чуят. Твърдите, че търсите истината? Ето ви истината. Трябва да престанете с тези глупости и да продължите да живеете и да служите както преди. Не го ли направите, нещата ще се развият много зле за вас.

— Предполагам, че моментът е подходящ да попитам дали това е заплаха.

— Не. Заплахата предполага да говорим за неща, които може да се случат, а не за неща, които ще се случат. Държа между нас да няма никакви недоразумения.

Пулър не каза нищо, но изражението му подсказваше, че думите й са го засегнали дълбоко. А Нокс не откъсваше поглед от Джерико, която продължи: