Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Аз съм учен, интересувам се само от фактите. Вие сте следователи. И също трябва да се интересувате само от фактите. И моята, и вашата работа си приличат много в това отношение. Истината се крие във фактите, които най-трудно приемаме, особено когато въпросът е личен. Но истината, агент Пулър, не може да бъде игнорирана. За разлика от лъжите. И въпреки това хората се самозалъгват непрекъснато. Въобразяват си, че подбудите им са чисти, а действията — още почисти. Настъпва обаче момент, когато те трябва да приемат истината такава, каквато е. Сега разполагаме с един много важен факт и аз ще ви съобщя какъв: продължите ли по същия път, резултатът няма да бъде благоприятен за вас. — Джерико стана рязко. — Благодаря ви, че се отзовахте на поканата ми. Съмнявам се, че ще се срещнем отново.

С тези думи Клеър Джерико се обърна и си тръгна.

— През целия си живот не съм срещала по-голяма кучка от нея! — възкликна Нокс. — Какви глупости говореше само! И с каква арогантност! Идеше ми да я смажа от бой.

Двамата седяха в колата му на паркинга пред Блок Кю. Единствено светлините на част от прозорците на сградата прогонваха тъмнината наоколо.

— Аз пък исках да я застрелям — отвърна тихо Пулър.

Той впери поглед във високата ограда и охраната на входа на сградата.

— Забеляза ли, че не ни позволиха да видим с какво се занимават вътре?

— Предполагам, че дори да бяхме поискали, щяха да отговорят, че нямаме право на достъп.

— Обзалагам се, че не пускат вътре почти никого.

— Истинската цел на поканата й беше да ни предупреди да не се занимаваме със случая, ако не искаме да пострадаме — заяви Нокс.

— Не мисля, че остави и най-малката възможност да я разберем погрешно.

— Ще зарежеш ли случая?

— А ти как мислиш?

Нокс се усмихна.

— Каква е следващата ни стъпка?

— Да намерим Пол.

Пулър включи на скорост и излезе от паркинга. По това време на нощта нямаше никакъв трафик. От другата страна на залива се намираше военноморската база „Норфък“, а на малък остров между нея и Форт Монро се издигаше Форт Уул.

Тъкмо преминаха през входа на Форт Монро и продължиха по крайбрежната улица, когато колата им сякаш подскочи, намали рязко, след което полетя и стигна до сто и трийсет километра в час. Рязкото ускорение залепи Нокс за седалката й.

— Пулър, какво, по дяволите, правиш?

— Не съм аз — отвърна рязко той. — Колата е.

Той натисна спирачката и направи опит да превключи скоростите. И двете маневри не дадоха резултат. Пулър пъхна крак под педала на газта с надеждата да го повдигне нагоре, но той не помръдна.

Стрелката на скоростомера стигна сто и шейсет, а колата продължаваше да ускорява.

— О, боже! — възкликна Нокс, когато мицубишито зави рязко наляво и навлезе в насрещното движение, при което подскочи във въздуха и едва не се преобърна, преди колелата да докоснат асфалта и да възстановят сцеплението.

Това, което предстоеше да се случи, щеше да ги накара да съжаляват, че не са се преобърнали на улицата. Колата удари някаква неравност, излетя във въздуха, премина над ниската стена, изпречила се на пътя им, след което предницата се наклони надолу и се заби в тъмните води на пролива. Въздушните възглавници се задействаха и Пулър бе зашеметен от едновременния сблъсък с водата и изпълнената с газ възглавница, която притисна гърдите му. Колата започна да потъва бързо в солените води на пролива.

Той разтърси глава и погледна към Нокс. Очите й бяха затворени, по главата й имаше кръв. Явно се бе ударила някъде въпреки въздушните възглавници отпред и отстрани.

Пулър бе обучен да не изпада в паника при никакви обстоятелства.

Колата започна да потъва, но той не изгуби самообладание. Откопча предпазния си колан, след което се пресегна, за да откопчае и колана на Нокс. Механизмът обаче заяде. Той моментално извади ножа от кожения калъф на кръста си и се помъчи да среже колана й.

Цялата кола вече бе потопена и водата нахлуваше през всички възможни отвори. Пулър действаше в почти непрогледен мрак. Имаше чувството, че пилотира самолет в гъста мъгла без никакви прибори. Пресегна се, опипа тавана над предното стъкло, намери ключа за лампата и го натисна. Като по чудо грейна светлина. Пулър продължи да реже колана, а междувременно обмисляше следващите си действия.

Добре знаеше, че тук не е дълбоко, девет-десет метра най-много. Но и това бе достатъчно, за да се удавят, ако не успееха да се измъкнат от колата.