Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Роджърс ги остави на брега и ги огледа внимателно. Пулър дишаше тежко. Обърна се на една страна и изплю вода. Когато клепачите му потрепнаха и той понечи да се надигне, Роджърс се пресегна, хвана го за врата и натисна достатъчно силно, за да прекъсне голяма част от въздуха, който вдишваше. Изнемощелият Пулър потръпна и изпадна в несвяст.

Роджърс се обърна към жената. Очите й бяха затворени и като че ли също не беше в съзнание. Той се увери, че диша, след което я метна с лекота на рамо, а с другата си ръка сграбчи Пулър за яката на якето му. Понесе жената и завлачи едрия Пулър почти без усилие, сякаш бяха две малки деца. Прехвърли ги през каменната стена и ги замъкна до микробуса. Натовари ги отзад и провери пулса им. Опасяваше се да не би да е стиснал прекалено силно врата на Пулър. И двамата бяха живи и вече дишаха по-равномерно, макар жената да се обърна на една страна и да повърна, както бе направил Пулър, след което се отпусна по гръб. И двамата останаха в безсъзнание.

Роджърс взе въже, което откри сред инструментите, и ги върза здраво. После се качи в кабината, включи на скорост и потегли.

Беше мъртъв.

Знаеше, че и тя е мъртва, защото я бе видял да умира.

Мъртвите обаче не можеха да мислят, нали така?

Пулър бавно повдигна глава и се огледа. Инструменти, лавици, въжета, мирис на бои и моторно масло, на мухлясала храна. Вляво от него лежеше Нокс. Очите й бяха затворени, но дишаше.

Пулър поклати глава с усилие. Надяваше се това да проясни мислите му.

Как беше възможно?

Колата… Водата… Последното вдишване…

Беше се подготвил да умре. Беше решил, че вече е умрял.

В следващия миг осъзна, че е вързан. Почувства нечия ръка на рамото си. Почувства й как пръстите се впиват в рамото му. Почувства и нечовешката сила, скрита в тези пръсти.

Отново поклати глава и му се стори, че същата здрава хватка го измъкна от колата, потънала под десет метра вода. Ръцете го повдигнаха и завъртяха така, че се озова очи в очи с… мъжа, когото познаваше само като Пол. Изражението на Пол бе строго и непреклонно, макар Пулър да забеляза, че лицето му се разкриви за миг в гримаса, която свидетелстваше за остра болка.

— Ти си ни спасил?! — каза Пулър.

Роджърс потри тила си, но не отговори нищо.

— Изгубих управление над колата. Тя изведнъж започна да прави каквото си иска. И се насочи право към водата.

Роджърс продължи да разтрива тила си. В същия момент помръдна и Нокс, клепачите й потрепнаха и тя отвори очи. Видя Пулър, после и Роджърс, а накрая сведе поглед към въжетата, с които бе вързана.

— Пол ни спаси — каза Пулър.

Нокс обмисли думите му и кимна. Тя видя изражението на лицето на Роджърс и разбра, че Пулър се опитва да успокои ситуацията.

— Благодаря — каза тя.

Роджърс свали ръка от главата си и седна.

— Работите за нея, нали?

— За кого? — попита Пулър.

Роджърс заби юмрук в стената на микробуса, точно до главата му, и остави дълбока вдлъбнатина в нея. Отпусна окървавената си ръка и впери поглед в него.

Нокс изгледа Пулър с отчаяние, но той продължаваше да се взира в Роджърс.

— Срещнахме се с жена на име Клеър Джерико, защото тя ни позвъни и ни покани на среща.

Роджърс се наведе към него и застана толкова близо, че между носовете им имаше не повече от сантиметър-два.

— Защо ще иска да се среща с вас, освен ако не работите за нея?

— За да ни каже да прекратим разследването. И да ни предупреди, че ако не го направим, с нас ще се случи нещо лошо.

В този момент на Пулър му хрумна нещо и той погледна към Нокс.

— Подслушвали са колата ми. Чули са ме да казвам, че ще продължа…

— И са установили контрол върху управлението, за да ни пратят във водите на пролива — допълни тя.

— Опитали са се да ви убият? — попита Роджърс.

— Аз не скочих сам с колата, за да се самоубия — отвърна Пулър.

Роджърс се облегна назад. Гърбът му опря в една от лавиците, монтирани на стената на микробуса.

— Значи познаваш Клеър Джерико? — попита Пулър.

Роджърс кимна, без да промълви нито дума.

— Отдавна ли?

Роджърс го погледна.

— Мисля, че тя се опита да те убие — каза Пулър. — Съвсем наскоро. В „Камуфлаж“.

Роджърс продължаваше да се взира в него.

— Не виждам причина за онази атака, освен ако някой не им е платил. Единственият човек, когото имаше смисъл да убият, беше ти.

Роджърс го изгледа подозрително.

— Какво те интересува това?

— Знаем за четирите жени, които са били убити — обади се Нокс. — Телата им са били погребани наблизо.