Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Пулър не откъсваше поглед от него.

— Лишили са те от възможността да усещаш болка.

— Лишиха ме от всичко, което ме правеше човек.

— Превърнали са те… — започна бавно Пулър. — Превърнали са те в съвършената машина за убиване.

— Но са забравили, че твоя мишена могат да бъдат не само враговете на страната ни — добави Нокс, останала без дъх.

— В мои врагове се превръщаха всички, които се изправеха срещу мен — обясни мрачно Роджърс. — Това беше нещо, което не можех да контролирам.

— Джош Куентин работи за Аталанта Груп, новата компания на Джерико. Тя се разпорежда в Блок Кю.

— Онази вечер проникнах в Блок Кю. Покатерих се по стената и стигнах чак до покрива.

— Как успя, по дяволите?

— Просто съм много силен. Освен това имам изкуствена кожа на дланите и пръстите, както и на стъпалата, а това гарантира по-голямо сцепление при катерене.

— Защо никой не знае за всичко това? — попита Нокс.

— Заради смъртта на четири, или по-скоро пет, жени — обясни Пулър. — Потулили са всичко.

В следващия миг остра болка прониза Роджърс, който се наведе и повърна. Изправи глава и заби нокти в гърдите си.

— Пол, какво има? — извика Пулър. — Можеш ли да ни кажеш нещо повече? Опитваме се да ти помогнем.

Роджърс разкъса дрехите си и захвърли остатъците им, докато накрая остана само по боксерки. Пулър и Нокс зяпнаха смаяно ужасните белези, покрили тялото му.

— Боже мой! — възкликна Нокс.

Роджърс се гърчеше в агония. Впи ръце в главата си и откъсна парче от скалпа си. По лицето му потече кръв.

— Те ли ти причиниха това? — попита Пулър, вперил поглед в белезите.

Роджърс изпъшка, прескочи ги и отвори рязко задните врати на микробуса. Грабна първо Нокс и я изхвърли навън. После направи същото с Пулър. Двамата се претърколиха, все така вързани, а когато спряха на място, простенаха от болка. Пулър успя да се изправи и да погледне назад. Роджърс вече бе запалил двигателя.

В следващия миг натисна рязко педала на газта, потегли и се скри зад ъгъла.

Нокс имаше чувството, че пропада в пространството с такава скорост, че бе сигурна, че ще загине в мига, в който тялото й се удари в нещо твърдо. Нямаше начин да оцелее. Не се съмняваше в това.

Отвори очи и видя Пулър да я наблюдава.

— Какво, по дяволите…? — едва успя да изрече тя с глас, който сякаш не бе нейният.

Пулър вдигна ножа си.

— Добре че е у мен.

— Къде сме? — попита Нокс, когато Пулър я изправи на крака.

— Не съм сигурен — отговори той и извади телефона си. — Но да видим…

— Още ли работи?

— Водоустойчив е — обясни Пулър и натисна няколко клавиша. След малко каза: — Уилямсбърг е на два километра в тази посока. — И посочи наляво.

Двамата тръгнаха натам.

— Не трябва ли да позвъним на някого… да уведомим за случилото се? — попита уморено Нокс.

— И на кого по-точно?

Тя го погледна.

— Да… предполагам, че си прав. — Извърна се назад и каза: — Пол беше… това беше толкова ужасно, Пулър.

— Увредили са мозъка му, за да може да убива, без да изпитва угризения.

— Искаш да кажеш, че са го превърнали в чудовище.

— Но това чудовище не ни уби. Нещо повече, спаси ни.

— За да измъкне от нас информация.

— Научи каквото го интересуваше, но ни пощади.

Тя кимна бавно.

— Това означава ли, че нещото, което са му имплантирали, за да манипулират съзнанието му, вече не работи?

— Мисля, че по-скоро предишната му същност се опитва да си върне контрола.

— Какво ще правим сега?

— Очевидно Джерико се опита да ни убие. Страхува се какво можем да открием. А ние ще продължим да го търсим, за да оправдаем страховете й.

— Тя не подозира, че сме живи.

— Точно така.

Телефонът на Пулър изпиука. Беше съобщение. От брат му.

Беше написано само с главни букви и гласеше:

> ОБАДИ СЕ НА ТОЗИ НОМЕР ВЕДНАГА. НЕ СЕ ПОДСЛУШВА. МЕЖДУ ДРУГОТО, РИКИ СТАК НЯМАШЕ ШАНС.

Нокс погледна дисплея.

— Кой е Рики Стак?

— Най-едрото хлапе в трети клас. Опита се да ми открадне обяда.

— Какво се случи?

— Получи заслужен урок. Така Боби потвърждава, че той, а не друг изпраща съобщението.

Пулър набра номера, докато вървяха край шосето. Брат му отговори на мига.

— Добре ли си, Джон? — бяха първите му думи.

— Че защо да не съм?

— Защото преди три часа някой е получил неоторизиран достъп до спътник на Пентагона. Свързал се е със сателита от района на Хемптън и Форт Монро… Всъщност от самия Форт Монро. Едва ли е съвпадение.