Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Има ли връзка между предишната му компания и „Аталанта“?

— Ще проверя.

— Кога смяташ, че ще разполагаш с информация?

— Щом открия нещо, веднага ще ти позвъня. И, Джон…

— Да?

— И двата ти фланга са открити, а няма откъде да получиш подкрепления. Съвсем сам си, братле.

Пулър погледна Нокс, която несъмнено бе чула думите на брат му.

— Наясно съм — отвърна той.

Почти същото му бе казал неотдавна и прекият му командир Дон Уайт. Затвори телефона и погледна Нокс.

Тя се усмихна вяло и каза:

— Е, добрата новина е, че все още сме живи.

— А лошата новина е, че това е единствената добра новина — отвърна Пулър.

Шест часа. В продължение на цели шест часа бе броил вдишванията си като побъркан в очакване болката да спре. Беше се излегнал на леглото в мотелската си стая, макар да не помнеше кога се е настанил тук. Бе откраднал нова кола и бе сменил номерата й с взети от друг автомобил.

Потри лицето си. Беше се измил на една бензиностанция. Освен това бе пробил дупка в главата си; сега раната бе покрита с бейзболна шапка. Изправи се в леглото, но мигом се преви на две от нов спазъм. Все пак честотата им намаляваше.

Измина още един час, а с него си отиде и болката. Роджърс взе душ, облече се и излезе. Времето му изтичаше. Пулър и жената не бяха споменали, че са съобщили на Джерико за него, но нищо чудно да го бяха направили. Той почука с пръстена си по волана.

За всеобщото благо.

Да, бе. Само да те спипам, ще видиш едно „благо“. Така както аз си го представям.

Роджърс потегли на юг по мръкнало. Прекоси границата със Северна Каролина и се насочи към Аутър Банкс. Подмина крайбрежната къща на Куентин, остави колата си на малък обществен паркинг и се върна пеша. Не видя нито една кола пред къщата, но това не означаваше, че и гаражът е празен. Наложи се да провери. Мазератито не беше там.

Роджърс отстъпи назад и огледа потъналата в мрак къща. Знаеше, че Куентин не е в „Камуфлаж“, защото барът не беше отворен. Възможно ли бе да е отишъл в Блок Кю? Нима бе пътувал напразно до тук? И то при положение че нямаше никакво време за губене. Дали пък Куентин не притежаваше друга къща в Хемптън? Звучеше логично, но Роджърс нямаше как да открие дали е така. Трябваше да провери регистрацията на мазератито още при първото си идване тук. Така щеше да се сдобие с другия адрес на Куентин, защото добре помнеше, че номерата на колата му бяха от Вирджиния.

Проблеснаха автомобилни фарове, което накара Роджърс да се шмугне зад един голям храст. Колата тръгна по алеята, а вратата на гаража започна да се отваря нагоре. Покрай него мина елегантен автомобил, който влезе в гаража. Роджърс успя да види кой го кара.

Хелън Майърс.

Собственичката на „Камуфлаж“ изглеждаше разстроена. Излезе от колата и влезе в къщата през вратата, която я свързваше с гаража. Въведе кода на охранителната система върху панел, монтиран на стената, и вратата на гаража се спусна, но не и преди Роджърс да се промъкне вътре. Той долепи ухо до вратата, през която бе влязла Майърс, и се ослуша.

Дамски токчета по теракотени плочки. Последвани от тупване. Дамска чанта, оставена върху кухненския плот? Миг по-късно стъпките се насочиха към втория етаж.

Роджърс изчака няколко секунди, отвори вратата и се промъкна вътре. Къщата бе потънала в тишина, а на първия етаж цареше сумрак. Единствената светлина идваше от коридора, който водеше към втория етаж.

Видя чантата й на един от плотовете в кухнята. Претърси я набързо, но не откри нищо интересно. После се качи по стълбите. Когато стигна горния етаж, чу шум от течаща вода.

Подмина спалните, включително онази, в която Сюзан и Куентин бяха правили секс. Сега, след като бе спал със Сюзан, този спомен породи у него гняв. Не искаше да дели нищо и никого с човек като Джош Куентин.

През открехнатата врата на стаята в дъното на коридора се процеждаше светлина. Роджърс се промъкна тихо и долепи око до отвора.

Майърс току-що се бе съблякла. Свали шнолата и косата й се разля на талази по обсипаните с лунички рамене. Протегна се и Роджърс видя как мускулите на гърба и ръцете й се издуха. После тя влезе в банята и се скри от погледа му.

Той я изчака да затвори вратата, промъкна се в спалнята и се огледа. Беше просторна, украсена с големи раковини и картини с морска тематика. Когато Роджърс чу водата да спира, седна на леглото и зачака. Тогава се включи сешоар. Когато и сешоарът замлъкна, той извади пистолета си.