Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Онази вечер Ърл ми се обади.

— На вас?

Тя кимна и изтри сълзите си.

— Беше разстроен. И сякаш беше пил. Той…

Гласът й пресекна и тя замълча.

— Помоли ли ви да отидете при него? — попита Пулър.

Тя го погледна и кимна.

— И какво се случи? — попита Нокс.

— Нищо. Защото не отидох. Вместо това излязох с приятелки.

Тя въздъхна, приведе се напред, опря чело на масата и захлипа.

Нокс и Пулър я наблюдаваха, без да кажат нито дума. Накрая Нокс сложи ръка на рамото й и каза:

— Всичко е наред, госпожо Бристоу. Не сте могли да знаете…

Жената продължи да хлипа още минута-две, след което се изправи, взе салфетка от масата и изтри очите си. Облегна се назад и въздъхна дълбоко.

— Е, може би ще ми олекне, ако ви разкажа всичко. — Смачка салфетката на топка и продължи: — Казах на Ърл, че няма да отида и…

Тя замълча и погледна Пулър.

— И какво? — попита той.

— И по-добре да позвъни на Джаки.

— Защо на майка ми?

— Защото беше влюбен в нея. До уши! Ето защо! Беше гадно от моя страна, знам, но ми беше дошло до гуша.

Пулър изопна гръб на стола. Беше смаян. Нокс го погледна притеснено, след което попита:

— За проблеми в брака ви ли ставаше въпрос? Заради това ли се разделихте?

Бристоу кимна.

— Заради това… както и заради пиенето на Ърл.

— Искате да кажете, че са имали връзка? — попита Пулър.

Бристоу поклати глава.

— Не, но Ърл определено желаеше да имат. Щеше да се ожени за Джаки, ако можеше.

— Но тя е била омъжена! — възкликна Пулър. — За неговия командир!

Бристоу го погледна изпод натежалите си зачервени клепачи.

— Смяташ ли, че влюбените се интересуват от подобни неща?

— А майка ми?

— Майка ти не проявяваше интерес. Тя беше ревностна католичка. Когато споменах миналия път, че се откроява, че сякаш се носи над останалите, имах предвид в духовен план.

— Явно знаете доста за госпожа Пулър — отбеляза Нокс. — Повече, отколкото бихте могли да научите от разговорите си с нея.

— Когато открих, че мъжът ми е влюбен в Джаки, направих известно проучване. Не знам защо… Просто го направих. Предполагам, че исках да я намразя, да открия някой недостатък, който да ме накара да се почувствам по-добре. Но когато осъзнах, че Джаки няма никакво намерение да наруши брачната си клетва, се случи тъкмо обратното, сближих се с нея. Тя знаеше какво става. Разбираше как се чувства Ърл. И много тактично, но категорично му даде да разбере, че това, което той желае, никога няма да се случи.

— И когато сте отказали да отидете при него онази вечер, сте го посъветвали да се обади на нея?

— Да. Ако някой й е звънял тогава, сигурна съм, че е бил Ърл. Не знаех, че е излязла след телефонен разговор, затова не допусках, че Ърл се е свързал с нея.

— Тя не излезе веднага. Първо приготви вечеря за мен и брат ми, затова не мисля, че й е казал за намерението си да се самоубие. Иначе майка ми веднага щеше да позвъни в полицията.

— Спомняш ли си по кое време звънна телефонът?

— Мисля, че около шест.

— Било е, след като той говори с мен. — Тя погледна Пулър и попита: — Как се сети да свържеш нещата?

— Заради датата на самоубийството на съпруга ви. И познанството ви с майка ми. Освен това си спомних, че преди да излезе, тя взе една снимка от скрина в спалнята. На нея бяха тя и баща ми, вие и съпругът ви.

Бристоу въздъхна и затвори очи.

— Това означава, че майка ми е отивала при него — каза Пулър. — Но е изчезнала, а той впоследствие се е самоубил.

Бристоу отвори очи. Явно предусети накъде отива разговорът.

— Да не би… да не би да подозираш, че Ърл е убил майка ти? Той я обичаше!

— Несподелената любов лесно може да се превърне в омраза — отвърна мрачно Пулър. — Като военен следовател съм попадал на безброй такива случаи.

— О, божичко! — възкликна Бристоу. — Но какво ли е направил с…?

— С тялото? Нямам представа. Позвъни ли ви отново онази нощ?

— Не.

— Защо не отидохте при него? — попита Нокс.

— Защото нямаше за какво да говорим. Бях изтощена емоционално. Затова му казах да се обади на жената, която обича, а това не бях аз.

— Баща ми знаеше ли всичко това?

Бристоу го изгледа насмешливо.

— Смяташ ли, че ако баща ти знаеше, щеше да остави нещата така? Щеше да дойде и да спука от бой Ърл. И Ърл го знаеше. Той се страхуваше от баща ти, както повечето офицери.

— Но тези офицери не са си падали по майка ми — възрази Пулър. — И ако съпругът ви не е бил в състояние да се контролира, може да е решил, че след като няма да има майка ми, никой няма да я има.