Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Не вярвам, че Ърл би могъл да й навреди.

— А аз не мога да приема думите ви на доверие, без да ги проверя.

— Какво означава това?

— Ще извадя заповед за обиск на бившия ви дом.

— Нали не мислиш, че…

— Аз съм следовател. Разликата между това, което вие мислите за хората, и това, което аз знам за тях, е от земята до небето.

Пулър позвъни на своя командир Дон Уайт, обясни му ситуацията и Уайт извади заповед за обиск. Задачата се оказа сравнително лесна, защото в някогашния дом на семейство Бристоу не живееше никой.

Пристигна екип от агенти, който претърсваше къщата в продължение на цял ден, без да пропусне и милиметър от нея. Хората на Уайт бяха довели дори кучета, които да проверят и двора. Всичко това отнемаше време и струваше пари.

А резултатът бе… кръгла нула.

Пулър забеляза недоволството на агентите от ОКР, на които бе възложена тази акция. Колегите му си имаха достатъчно работа, а тук само си губеха времето — това прочете в погледите им.

Беше толкова сигурен, че е на прав път, но кучетата, които непременно щяха да открият трупа на майка му, ако бе заровен тук, не намериха абсолютно нищо.

Той се облегна на взетия под наем автомобил и огледа имота. Нокс му правеше компания.

— Заслужаваше си да опитаме — каза тя.

— Така е, но явно сме единствените на това мнение. Останахме с празни ръце и сме принудени да започнем отначало — отвърна Пулър.

— Трябва ни повече информация.

— Но ако Ърл Бристоу не е бил замесен в изчезването на майка ми, кой тогава?

— Не смяташ, че жена му има нещо общо, нали? Че ни е пробутала измишльотини, а всъщност е искала да отмъсти на съпруга си?

— Проверих вече. Има алиби за същата вечер. Хората, с които разговарях, са единодушни, че именно Луси Бристоу е поискала развод.

— В такъв случай вървим по грешна следа.

Пулър огледа улицата първо в едната, после в другата посока.

— По дяволите! — измърмори той.

— Какво?

— Ела с мен.

Той тръгна и Нокс го последва.

— Къде отиваме?

— Ако в онази нощ майка ми е отивала у Бристоу, би трябвало да е минала оттук. Това е единственият път от нас до тях.

— Добре.

Пулър продължи с широка забързана крачка. Макар Нокс да бе висока, трябваше да подтичва, за да не изостане. Когато стигнаха до една гъста горичка, той спря, извади фотоапарата и направи няколко снимки.

— Защо снимаш? — попита Нокс.

— Ще видиш.

Улицата правеше завой и Пулър спря веднага след него.

— По дяволите! — възкликна Нокс.

Пред тях се издигаше Блок Кю.

Нокс погледна назад, а после отново към високата сграда. Накрая впери поглед в Пулър.

— Смяташ, че е минала покрай Блок Кю на път за Бристоу?

— Би трябвало. А дори късно вечерта той е имал външна охрана, разположена по периметъра.

— Чакай малко… в такъв случай някой от тях би трябвало да е видял майка ти да минава.

— Не се съмнявам в това.

— Ами дърветата? Защо снима горичката?

— Защото тя би осигурила прикритие за някой, който е решил да я издебне. Ако с нея се е случило нещо, обзалагам се, че е станало тук. И ако никой от Блок Кю не е съобщил, че я е видял да минава — а външната охрана е имала чудесен изглед към това място, — значи случилото се с нея е свързано с Блок Кю.

— Някой е наредил на охранителите да си затварят устата?

— Именно.

— Но какво смяташ, че се е случило?

— Пол ни каза за последната жертва, Одри Мур.

— Така е, но тялото й никога не е било открито.

— Проверих я. Била е химик. Изчезнала е същата нощ, както и майка ми. Никой не е свързал двете, защото никой не е знаел откъде е изчезнала Мур.

— Какво искаш да кажеш, Пулър?

Той отговори след продължително мълчание:

— Майка ми е изчезнала, защото е видяла как Пол убива Одри Мур.

Нокс онемя. Когато се окопити, каза:

— Но тялото на Мур така и не е било открито. За разлика от останалите.

— Защото Пол не е имал време да се отърве от него.

— Смяташ, че майка ти го е уплашила? И той е избягал?

— Не. Не мисля, че някой може да го уплаши. Предполагам, че е трябвало да избяга, защото е бил прекъснат от хора, които биха могли да го убият или пратят в затвора.

— Блок Кю. Клеър Джерико!

Пулър кимна.

— Пол никога не е виждал майка ми. Никога не я е докосвал с пръст. Били са хора от Блок Кю. Тя е видяла нещо, а те не са могли да допуснат да го разкаже на някого.

— Искаш да кажеш, че просто се е озовала на неподходящото място в неподходящото време — въздъхна Нокс.