Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Мога да разбера. Трябва само да звънна по телефона.

Роджърс понечи да каже нещо, но Куентин добави:

— Можеш да слушаш. Нямам намерение да рискувам живота си заради нея.

— Куентин, моля те, недей! — обади се Майърс.

Той не й обърна внимание.

— Тя обаче има охрана. Не мога да направя нищо по този въпрос.

— Това не е твой проблем, а мой — каза Роджърс и подаде на Куентин телефона, който бе взел от джоба на сакото му. — Изпрати й съобщение. Напиши, че трябва да се срещнете тук.

— Не съм сигурен дали…

Роджърс отново го стисна за врата.

— Бъди убедителен!

Той наблюдаваше внимателно Куентин, който взе телефона, помисли малко и започна да пише съобщението. Когато приключи, го показа на Роджърс за одобрение.

— Изпрати го!

Куентин натисна бутона за изпращане и Роджърс му взе телефона.

— Сега ще чакаме — заяви той. Погледна към Майърс, която хлипаше тихо, и каза: — Виж какво, ако Джерико дойде, няма да ви нараня.

— Знам.

— Защо плачеш тогава?

— Защото ще я убиеш.

Роджърс я погледна озадачен.

— Че какво ти пука?

Майърс не отговори.

Тримата бяха залегнали под масата в кафенето. Пулър и Нокс бяха извадили пистолетите си. Шепард пищеше истерично.

Заведението, потънало в тишина и спокойствие допреди секунди, бе изригнало в хаос. Клиентите крещяха, скачаха, тичаха, блъскаха се в опит да избягат навън.

Пулър се пресегна и хвана Шепард за рамото.

— Всичко е наред — каза той с надеждата да я успокои. — Стрелецът избяга. Ти си невредима. Разбираш ли?

Тя най-после се съвзе и кимна.

— Да… добре.

— Искам да останеш тук. Ченгетата ще дойдат всеки момент. Ти си в безопасност, Ан. Разбираш ли? В безопасност.

Тя кимна отново и се усмихна едва-едва.

— Ти… ти ми спаси живота.

— Радвам се, че бях до теб.

— Аз също.

— Чакай тук. Ще се върнем — обеща й той.

Пулър и Нокс стигнаха до входната врата на кафенето. Пулър надзърна през нея, не откри никаква опасност и двамата с Нокс излязоха навън.

— Как успя? — попита тя.

— Видях отражението на стрелеца в огледалото на стената.

На тротоара бе приклекнала разплакана жена. Тя видя Пулър и Нокс с извадени оръжия. Вдигна ръце и каза:

— Моля ви, не ме убивайте.

Пулър показа значката си.

— Аз съм полицай. Ранена ли сте?

Жената поклати глава.

— Видяхте ли стрелеца? — попита Нокс.

Тя посочи наляво.

— Избяга в онази уличка. Висок мъж с черен суичър… и пушка.

Пулър и Нокс хукнаха натам, свиха зад ъгъла и навлязоха в уличката. Чуха полицейските сирени в далечината. Свечеряваше се и Пулър се ослуша за тропот от бягащи крака.

Завиха наляво и отново се затичаха. Зърнаха пред себе си тъмна сянка, която изчезна в една от преките. Поеха си дъх и се втурнаха натам. Продължиха да следват стъпките в далечината. А когато те заглъхнаха, Пулър също спря. Вдигна ръка, за да даде знак на Нокс да направи същото.

Той бе в пълна бойна готовност. Огледа терена и никак не хареса това, което видя. Погледна назад, към другия край на уличката, потънал в почти непрогледен мрак. Но сетивата на Пулър бяха изострени до такава степен, че можеше да види онова, което другите не виждаха.

— Забелязваш ли някой? — прошепна Нокс, която бе приклекнала до него.

Той поклати леко глава. Вече не чуваше сирените. Явно полицейските патрули бяха пристигнали пред кафенето.

Нападателят бе поел твърде голям риск. Бе стрелял на обществено място. Бе позволил да го видят в огледалото. Аматьорска грешка? Или добре планиран ход?

Защото ние се намираме на няколко преки от местопрестъплението, насред тъмна уличка, с напълно оголени флангове.

Пулър извади втория пистолет от кобура на кръста си. Приведе се към Нокс и прошепна:

— Това е капан. Бъди готова да стреляш всеки миг.

Тя огледа улицата в двете посоки.

— Жената на тротоара?

— И тя е замесена — отвърна Пулър толкова тихо, че само Нокс можеше да го чуе. — Има ли стрелба, почти никой не проявява подобна наблюдателност. Не би могла да види всичко това. Нарочно ни прати насам.

— Какво ще правим?

— Продължаваме.

Изминаха следващите няколко метра, приведени ниско. И двамата чуха стъпки зад гърба си.

Бяха попаднали в засада тип „клещи“, както я наричаха военните. Пулър отлично познаваше тази тактика, защото самият той я бе използвал многократно на бойното поле. Който и да ги дебнеше в мрака, бе преминал военно или поне паравоенно обучение. Нещо повече, преследвачите им сигурно имаха очила за нощно виждане, а вероятно и лазерни мерници, което означаваше, че лесно ще се справят с тях.