Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Затова Пулър нямаше никакво намерение да остава на открито. Огледа сградата, пред която бяха застанали, и обмисли възможностите, които тя му предоставяше. После двамата с Нокс претичаха още няколко метра надолу по уличката.

Когато Пулър видя вратата, той мигом се завъртя странично и заби масивното си рамо в дървото. Вратата поддаде под сто и четирите му килограма и се отвори широко. Двамата с Нокс се мушнаха вътре частица от секундата преди във външната стена да се забият дузина куршуми.

Пулър затвори вратата с ритник и напипа ключа за осветлението. Натисна го, но лампите не светнаха, явно електричеството в сградата бе изключено.

Той извади малък, но мощен фенер и огледа помещението. Намираха се в изоставен склад. Беше празен с изключение на няколко кашона и стари мебели, но бе потънал в мръсотия. Стените бяха тухлени, а прозорците бяха разположени високо, с ръждясали железни решетки отвън. Отсреща имаше друга врата.

Пулър се озърна, взе една дъска и подпря с нея вратата, през която бяха влезли.

— Това няма да ги забави кой знае колко — отбеляза Нокс.

— Но ще ни сигнализира, когато влязат в сградата — отвърна Пулър.

Затичаха се към срещуположната врата. Пулър обаче хвана Нокс за ръката и я спря, преди тя да мине през нея. Насочи двата си пистолета към вратата, през която бяха дошли, и изпразни по половин пълнител в нея.

Нокс го погледна въпросително.

— Това ни спечели още трийсет секунди. Ще отвърнат на стрелбата ни след пет секунди и чак по-късно ще разбият вратата.

Двамата хукнаха нагоре по стълбите и не след дълго чуха как във вратата се забиват куршуми.

— Добри бойни инстинкти — отбеляза Нокс, докато вземаше по две стъпала наведнъж.

— На война без тях загиваш — отвърна Пулър.

— Все някой трябва да чуе изстрелите — каза Нокс.

— Използват заглушители. Освен това тази част от града е безлюдна нощем. Сигурно ще бъдем мъртви, преди някой да чуе нещо.

— Какво ще правим тогава?

— Ще продължим да бягаме. Неподвижните мишени са лесна жертва. Затова по стрелбищата слагат неподвижни мишени, за да могат лаиците да напомпат самочувствието си.

Пулър отвори с ритник следващата врата и пред тях се появиха нови стъпала, които отново взеха по две наведнъж. Озоваха се в коридор, който се простираше наляво и надясно.

— Тръгнем ли насам, ще излезем на улицата, а продължим ли натам, ще стигнем до задния вход — прецени Пулър.

— Накъде тогава?

— Наникъде. Не се съмнявам, че държат на мушка и двата входа.

— Това е лудост. Ще извикам ченгетата.

Нокс извади телефона си и погледна с изумление дисплея. Нямаше сигнал.

— Вече проверих моя — каза Пулър. — Заглушават сигнала.

— Чудесно. Каза, че не бива да отиваме нито отпред, нито отзад. И какво ще правим?

— Качваме се на покрива!

— За да ни спипат там?

— Хайде.

Пулър я поведе по коридора, докато се озоваха пред врата, на коя го пишеше: Стълбище. Отвори я и продължиха нагоре. Тогава чуха как преследвачите им разбиват вратата, която Пулър бе залостил с дъската. На долния етаж отекна тропот от тежки стъпки. Явно на нападателите изобщо не им пукаше дали Пулър и Нокс ще чуят приближаването им. Подобна самоувереност бе резултат от превъзходство в численост и въоръжение.

Пулър и Нокс изкачваха етажите един след друг, докато накрая се озоваха на покрива, осем етажа над улицата. Пулър разби вратата, след което пъхна ножа си между нея и една от пантите и така я блокира.

— А сега какво? — попита объркано Нокс.

— Нали ми каза, че си тренирала бягане в колежа?

— Ти луд ли си?

— Тренирала ли си или не?

— Да.

— А дълъг скок?

— Да… бях доста добра.

— Радвам се.

— Пулър, какво, по дя…

Чуха стъпки, които приближаваха покрива.

Той я хвана за ръка и каза:

— Хайде!

— Какво?!

Спринтираха към ръба на покрива. Нокс облещи очи, когато най-после разбра какво е намислил Пулър. Понечи да изпищи, но звукът замря в гърлото й.

Отблъснаха се силно от ръба и полетяха високо над улицата. Пулър продължаваше да я държи за ръка. За миг изпитаха чувството, че увисват във въздуха и не се движат нито напред, нито назад. Набраната инерция им помогна да преодолеят разстоянието до съседната сграда и да се приземят на покрива й.

Нокс не бе успяла да си поеме дъх, когато Пулър я дръпна рязко, изправи я и я затегли към вратата на стълбището. Блъсна я с рамо и тя се отвори. Пулър бутна Нокс вътре и затвори в мига, в който преследвачите им изскочиха на другия покрив. Въоръжените мъже стигнаха до ръба и се огледаха.