Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Междувременно Пулър и Нокс се спускаха трескаво по стълбите в съседната сграда. Слязоха на партера, където Пулър откри врата, водеща в противоположна посока на тази, от която бяха дошли. Излязоха навън и хукнаха по улицата. След двайсет минути безпогрешният му усет за ориентиране ги отведе до мястото, където бяха оставили колата си. Качиха се в нея и Нокс най-сетне успя да си поеме дъх.

Пулър я погледна. Беше пребледняла и цялата трепереше. Взираше се право пред себе си, сякаш бе изпаднала в транс или се намираше на ръба на истерията и полагаше отчаяни усилия да се овладее. Лицето й бе ожулено, едната й ръка кървеше, джинсите и блузата й бяха скъсани.

— Добре ли си? — попита притеснено Пулър.

Нокс кимна.

— Благодаря ти, че ми спаси живота. — Тя помълча и добави: — Но ако отново ме накараш да направя нещо подобно, заклевам се, че ще те убия.

На следващата сутрин Пулър отвори бавно очи. Беше спал с дрехите си. Изправи се в леглото и погледна през прозореца на мотелската стая към покрайнините на Уилямсбърг.

Слънцето вече се бе показало на хоризонта. Ярките му лъчи го заслепиха и той извърна глава. Чу течаща вода, стана и се огледа.

Нокс бе под душа. Бяха решили да вземат една стая. Заедно се чувстваха в по-голяма безопасност.

Тя излезе от банята. Бе събула джинсите си, а тениската й бе прекалено къса, за да скрие бедрата й.

— Как е ръката ти? — попита Пулър.

— Добре — отвърна мрачно Нокс.

— Не си ли в настроение? Снощи се отървахме на косъм.

Тя не отговори.

Предишната вечер не бяха разговаряли. Нокс очевидно бе прекалено ядосана, а Пулър не можеше да намери подходящите думи, с които сега да подхване продуктивен разговор. Реши да опита отново с една универсална реплика.

— Съжалявам — каза той. Помълча и добави: — Боях се, че ако ти кажа какво смятам да направим, може да се уплашиш и да не ме последваш. В такъв случай и двамата щяхме да загинем.

Нокс седна на ръба на леглото и го погледна.

— Следващия път ми имай повече вяра — каза тя с помирителен тон.

— Обещавам.

Тя се примъкна до него и положи глава на възглавницата. Затвори очи и сбърчи чело, докато разтриваше пострадалата си ръка.

— Опитаха се да убият първо Шепард, а после и нас. Подмамиха ни право в капана.

— Което ми подсказва, че сме близо до истината, а това ги притеснява — каза той.

— Кои бяха онези типове?

— Наемници, предполагам. Има ги в изобилие и услугите им не струват скъпо. Нищо чудно да са ги довели от чужбина. Дори да ги спипаме, няма да ни кажат нищо. Получили са парите си в офшорна сметка с трансакция, която не може да бъде проследена. Безброй пъти съм се сблъсквал с подобен проблем.

— Това е така, но когато действат в Близкия изток. А тук? Да ги наемеш, да ги докараш в страната, да им поръчаш да убият човек, работил за Министерството на отбраната?

Пулър я погледна.

— Не забравяй, че едни хора дойдоха тук, за да забият самолети в няколко сгради. Затова смятам, че всичко е възможно.

— Прав си — въздъхна Нокс.

— Трябва да открием Пол. И да стигнем до Джерико.

— Нямаме представа къде е той и не разполагаме с нищо срещу Джерико.

Телефонът на Пулър иззвъня, преди той да успее да й отговори. Обаждаше се брат му. Пулър включи на високоговорител, за да може и Нокс да слуша разговора. Разказа на брат си за премеждието им предишната вечер. Робърт го изслуша мълчаливо. Обмисли чутото в продължение на няколко секунди и каза:

— Навлизаме в критична фаза, Джон.

— Да, така е. Само не знам на финала ние ли ще бъдем в критично положение или те.

— Човекът, когото си видял с Хелън Майърс, е Антон Шарпантие.

— Шпионин ли е?

— Не, бизнесмен. Зад гърба му не стоят мощни играчи… е, по моя преценка все пак. Но има дялове в няколко мултинационални компании и контакти с чужди правителства, не всички от които са наши съюзници.

— Шепард ни каза, че част от разработките на „Аталанта“ могат да постигнат огромен комерсиален успех. Говорим за милиарди долари.

— Така е. Това са милиарди, които „Аталанта“ не може да изкара. Няма право.

— Според Шепард всичко зависи от това кой притежава патентите.

— Абсолютно вярно. В конкретния случай всички патенти се държат от Крис Балард.

— От Балард? — смая се Пулър. — Но той е пенсионер!

— Въпреки това патентите са негова собственост и това положение ще се запази в близките години. Те са издадени лично на негово име, като физическо лице, в качеството му на изобретател. Съмнявам се обаче, че той е автор на всички изобретения, но адвокатите му са представили нещата така, че патентите да бъдат негови. Нищо чудно всички служители в компанията да са подписвали споразумение за отказ от интелектуална собственост в негова полза. Това е обичайна практика.