Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Откъде знаеш, че Балард държи патентите, Боби? — попита Нокс.

— След като разбрах какво има на онези снимки, проверих в Патентната служба.

— Но как ти хрумна да го направиш? — продължи с въпросите тя.

— Защото зад всичко това трябва да стои някакъв мотив. В деветдесет на сто от случаите става въпрос за финансово облагодетелстване. И както вече сами знаете, комерсиалното приложение на патентите, притежавани от Балард, може да донесе милиарди.

— А има ли право на това? — попита Пулър.

— Да. Аталанта Груп е ангажирана със задачата да създаде конкретни технологии, които армията да използва. Балард им е предоставил лиценз, благодарение на който използват патентите му.

— Добре, а той използва ли ги комерсиално? — настоя Пулър.

— Не разполагаме с подобна информация. Както сам каза, пенсионер е.

— Но е собственик на компанията — обади се Нокс. — Това, че е пенсионер, не означава, че не може да намери приложение на собствените си патенти. Защо да не го направи, ако те наистина са толкова ценни?

— Нямам представа. Не открих нищо, което да подсказва, че компанията на Балард действа в тази насока. Възможно е да ползва подизпълнител, но не ми се вярва.

— Хелън Майърс предава тези технологии на Шарпантие. А Майърс ги получава от Куентин, който работи в Аталанта Груп. Същата компания, в която работи и Джерико. Тя ни каза, че той всъщност е шефът.

— Не вярвайте на нито една нейна дума — каза Робърт. — Мисля, че Джерико никога не е имала друг шеф освен самата себе си.

— Откъде Куентин получава тази информация и защо я предава на Шарпантие? — попита Нокс.

— Не знам — призна Робърт. — Но трябва да разберем. Проблемът вече засяга националната сигурност, Джон.

— Можеш ли да накараш твоите хора да се заемат със случая?

— Съмнявам се. Дори това, което ти ми показа, не е достатъчно, за да повикам кавалерията. Трябва да действаме внимателно и не бива да забравяме, че французите са сред най-верните ни съюзници.

— Съмнявам се, че зад това стои френското правителство, Боби. По-скоро някоя корпорация. А обстоятелството, че Шарпантие е френски гражданин, не означава, че не продава информацията на руснаците или китайците. Сам каза, че проблемът засяга националната сигурност. Освен това Шарпантие е замесен с хора, които не са наши съюзници.

— Няма значение. Пак трябва да подходим извънредно предпазливо.

— Не разбирам защо — възрази Пулър.

— Защото не знаем докъде се простира тази мрежа. Или колко високо стига корупцията. Подобни схеми не могат да съществуват ей така, във вакуум. Имаше едно разследване за корупция, в което бяха замесени малайзийски бизнесмен и командването на Седми флот. Ставаше въпрос за двайсетина офицери, сред които десет адмирали. Подозирахме нещо нередно, но тези хора се ползваха с такава подкрепа, че всичките ни опити да се намесим се проваляха. В един момент обаче нещата излязоха извън контрол и схемата рухна. Възможно е да сме изправени пред аналогична ситуация. Затова не бива да бием тревога и да предупредим замесените да прикрият следите си.

— Ами опитът за убийство на Шепард? Нападението срещу нас, при което едва не загинахме? Това не е ли достатъчно?

— Можеш ли да докажеш връзката между тези събития, Джон?

Пулър въздъхна отчаяно.

— Какво ще правим сега?

— Някакви следи, които да ви отведат при Пол?

— Не. Но той отчаяно се стреми да пипне Джерико. Затова можем да потърсим нея с надеждата той да се появи. Знам, че тя прекарва част от времето си в имението на Балард в Северна Каролина. Очевидно са доста близки.

— Мога да проверя дали Куентин притежава някакви имоти — предложи Нокс.

— А аз ще проверя Хелън Майърс — каза Пулър. — Тя е затънала до гуша в тази бъркотия. Да видим дали ще открием къде са сега.

— Звучи добре — отвърна брат му и затвори.

Пулър погледна Нокс, която сега се занимаваше с телефона си, и попита:

— Имаш ли достъп до база данни, която може да ни помогне?

— Правя каквото мога.

Той й подхвърли скъсаните джинси. Тя се изправи и ги обу. Пулър проследи с поглед как краката й се плъзгат в крачолите. Нокс спря с джинси, вдигнати до средата на бедрата й, и го погледна.

— Какво?

— Нищо.

Пулър се обърна бързо и взе сака си.

Отправиха се към „Камуфлаж“.

— Никого няма да заварим толкова рано — каза Нокс, докато вървяха по улицата към бара.

— Не ме интересува. Ще вляза и ще огледам.

Когато наближиха входа, видяха, че вътре свети. Пулър почука и няколко секунди по-късно млад мъж отвори вратата.