Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Беше черен джип. Тя паркира на алеята пред къщата и слезе от колата.

Клеър Джерико. От плът и кръв. Беше облякла черен костюм с панталон.

Роджърс пое дълбоко дъх и го изпусна бавно. Не можеше да повярва, че тя е тук, че след толкова много години се намира на няколко метра от жената, която бе съсипала живота му. Усети тялото му да се нагорещява, сякаш някой бе запалил огън под краката му. Едва се сдържаше да не скочи през прозореца, да я сграбчи и да я убие на място.

Роджърс се втурна към Куентин, събуди го, развърза го и му каза какво да прави. После отиде в банята, взе кърпа и я напъха в устата на Майърс, за да не може да извика. Тя не откъсваше от него ужасения си поглед.

— Скоро всичко ще свърши — каза Роджърс.

После се обърна и стисна Куентин за ръката.

— Отклониш ли се на милиметър от инструкциите, ще ти смачкам черепа.

Куентин кимна, оправи ризата си, прокара ръка през косата си и заслиза по стълбите. Роджърс вървеше на крачка зад него.

Тъкмо стигнаха входната врата, когато се почука. Роджърс надзърна през едно странично прозорче. Наистина беше Джерико. Ако в колата й имаше още някой, той бе останал в нея.

Куентин отвори вратата и я покани да влезе. Тя прекрачи прага.

Роджърс затвори очи и в съзнанието му нахлу всичко онова, което тази жена му бе причинила. Спомените връхлетяха мозъка му като гигантско цунами. Той отвори очи. Край с броенето на вдишванията.

Измъкна пистолета М11-Б от колана си.

Щеше да го насочи в главата й. Щеше да види дали ще й хареса. После щеше да свали оръжието и да я накара да глътне пръстена. А накрая щеше да я удуши с ръцете, които тя бе направила силни като на горила.

За всеобщото благо. Можеш да го отнесеш в отвъдното.

Роджърс тъкмо се канеше да я удари с пистолета, когато газът го блъсна в лицето. Очите й се взираха в него, както преди трийсет години. Погледът й бе изпитателен и пронизващ, не пропускаше нищо. Това бяха рентгенови очи, ако такива изобщо съществуваха.

Тя не се засмя. Не се усмихна дори. Изражението й не показваше самодоволство или ликуване. А само умерено любопитство.

Тялото на Роджърс се напрегна, после се отпусна, когато изпаренията стигнаха до белите му дробове, а миг по-късно кръвообращението му ги отнесе до мозъка. След това настъпи мрак и той се свлече безпомощен в краката й.

Джерико го погледна и подритна твърдото му рамо.

— Радвам се да те видя най-после, Димитри.

— Тази трябва да е — каза Нокс.

Бяха прекосили границата на Северна Каролина преди час и половина. Минаваше девет сутринта, когато Пулър спря пред голямата крайбрежна къща.

— Онзи бар сигурно е същинска печатница за пари — отбеляза Нокс, докато слизаха от колата.

— Подозирам, че продажбата на открадната секретна информация е по-доходоносна — отвърна сухо Пулър.

Отправиха се към входа на къщата.

— Пулър, вратата е отворена — каза Нокс.

Пулър вече бе извадил пистолета си. Нокс го последва. Той погледна към асфалтираната алея пред къщата.

— Това прилича на петно от масло — посочи той капка гъста тъмна течност.

Застанаха отстрани на входната врата и Пулър я побутна с крак. Тя се отвори и той надникна вътре. Погледна Нокс и посочи с глава.

Тя влезе в къщата и насочи пистолета си първо напред, а после наляво. Пулър я последва, но неговото оръжие описа полукръг надясно. Провериха целия първи етаж, а после и гаража.

— Това е беемвето на Майърс — каза Пулър. — Нямам представа чие е мазератито.

Нокс отвори вратата на италианския автомобил, бръкна в жабката и извади регистрационния талон.

— Джош Куентин.

— Добре. Това ми се струва логично.

— Смяташ ли, че са тук? — попита Нокс.

— Ще трябва да проверим цялата къща, но досега не чух нито звук.

— Мислиш ли, че са мъртви?

— Мисля, че е най-добре да проверим.

Качиха се на втория етаж и огледаха стаите една по една.

В спалнята Пулър се наведе и вдигна от пода парче въже и смачкана на топка кърпа.

— Явно някой е бил вързан — отбеляза Нокс. — Кой мислиш, че е бил? Майърс?

— Нямам представа.

Разделиха се, като Нокс пое едната половина от етажа, а Пулър другата. Нокс приключи първа със своите стаи и потърси Пулър. Завари го в една от баните.

— Откри ли нещо?

Той й посочи пода около тоалетната.

— На някого му е прилошало.

Нокс сбърчи нос.

— Личи си по миризмата.

— Виж и това — каза той и посочи душа. — Обърни внимание на тръбата.

Тя я огледа внимателно.