Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Страхът е необходимост по време на война, особено ако участваш в нея — отвърна Роджърс през стиснати зъби.

— Глупости! Страхът те прави слаб. Войник, който се страхува, не е истински войник!

— Нямах представа, че знаеш какво представлява войната.

Тя отново поклати глава. Изглеждаше разочарована.

— Не е там работата, нали? — Джерико сведе поглед към бележника си. — На една уличка близо до автогарата, на която си слязъл след излизането си от затвора, са открити две тела. Намерихме документите по освобождаването ти в едно кошче за боклук. Впоследствие си прекосил цялата страна. Вероятно си използвал откраднати коли. Накрая си се появил в Западна Вирджиния. — Тя отгърна следващата страница. — И тъкмо там, в Западна Вирджиния, е убит Майк Донахю, търговец на оръжие. Според полицейския доклад убиецът е забил ножа с такава сила, че го е приковал за стената на ремаркето. За целта е била необходима удивителна сила, защото Донахю е бил едър мъж, с голям гръден кош.

Джерико се пресегна към съседната маса и взе пистолета му — М11-Б.

— А това е единствената липсваща вещ от пикапа на Донахю. Предполагам, че възнамеряваше да го опреш в главата ми, както аз постъпих с теб навремето. Револвер срещу полуавтоматичен пистолет. Очевидно не си искал да ми оставиш никакъв шанс.

Роджърс не каза нито дума. Бе вперил поглед в тавана.

Тя остави пистолета и се върна към бележника си.

— Онова, което ме обезпокои, Пол, беше съдбата на момчето. Синът на Донахю, Уил.

— Не го убих.

— Точно това ме обезпокои.

Роджърс изрева от гняв и успя да се надигне от масата. Претърколи се, падна в краката на Джерико и не можа да помръдне нито сантиметър повече.

Тя го изгледа учудено.

— Как успя да го направиш? Наистина не знам.

Извади телефон от джоба си, обади се на някого и секунди по-късно се появиха четирима мъже. Те вдигнаха Роджърс и го върнаха на носилката, която бе поставена върху масата. Този път обаче го завързаха. Джерико ги освободи с едно махване и двамата с Роджърс отново останаха сами.

— В състояние ли си да водим цивилизован разговор?

— Какво, по дяволите, искаш от мен?

— Вече ти казах. Да направим някои изследвания. Нямаш представа колко важно е това.

— Защо? Нали вече не правите изрода като мен.

— Вярно, вече не правим войници като теб, макар да съм убедена, че трябваше да продължим с тази програма. И ти ще ми помогнеш да убедя останалите.

— Но аз губех контрол! Убивах хора!

— Факт, достоен за съжаление. Но трябва да признаеш, че всяка голяма идея иска жертви.

— Онези жени? Аз продължих да убивам… защото не успявах да се добера до теб.

— Много добре знам, че убийствата бяха натоварени със символика. Но тези жени само си вършеха работата, Пол. Изгубихме доста талантливи служителки. Бях много разочарована от постъпката ти.

— Ти си била разочарована! — извика той. — Та ти ме превърна в машина за убийства!

Джерико сложи ръка на рамото му, сякаш да го успокои.

— Прав си. Вината не беше твоя. Ние допуснахме грешка. Но изследвахме напълно непозната територия. А това е свързано с рискове. Да вземем за пример авиацията. Имаш ли представа колко пилоти са загинали, за да можем да летим безопасно от единия край на света до другия? Сега, когато се върна при нас, можем да разберем какво се е объркало. Открием ли отговорите, извършим ли нужните промени, ще рестартираме програмата и ще направим всичко, както трябва. Знаеш ли, дълго време те смятах за мъртъв. А после, когато те намерих в затвора, осъзнах какъв потенциал крие това. Трябваше да те измъкнем от там.

— Освободиха ме предсрочно. Сам го постигнах!

— Е, не беше точно така. Доколкото разбрах, първите две изслушвания не са минали добре. Но използвахме контактите си в тази област и на третия път постигнахме успех.

Той я погледна изумено.

— Наистина искахме да се върнеш, Пол. Но навремето те изгубихме. Явно беше минал в нелегалност. А трябва да призная, че тогава не разполагахме с ресурсите, които имаме днес. Не можехме да позвъним в полицията и да те обявим за издирване като безследно изчезнал.

— Избягах колкото се може по-далече от вас.

— Едва наскоро разбрах, че работиш като охранител в бар.

— И изпрати онези мъже да ми видят сметката.

— Не. Изпратих ги да те доведат при мен.

— Но те се опитаха да ме убият.

— Не е било така… поне в началото. Един от тях успя да се измъкне. Впоследствие ми разказа, че нещата са се объркали. Някой се е опитал да ги спре, преди да влязат в бара. Много едър мъж, по-възрастен от теб.