Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Първоначални заключения? — попита Нокс минута по-късно.

— Брат ми излезе прав, като нарече имението същинска крепост.

— Чудесно!

— Високи каменни стени. Голям портал, външна охрана, не се съмнявам, че има и вътрешна, която прави редовни обходи.

— Звучи ми като поредния тих и спокоен ден на плажа.

— Пол каза, че е влизал вътре.

— Да, но не забравяй, че той е Супермен и Спайдърмен в едно.

— Да засечем интервалите, през които охраната прави обходи.

Пулър се покатери на едно дърво и огледа двора на имението. Няколко минути по-късно по улицата се зададе джип и вратите се отвориха. Пулър проследи с поглед как голямата машина прекосява двора и спира със задната си част към големите френски прозорци. От джипа слязоха няколко мъже и отвориха задната му врата. Миг по-късно Пулър видя да изнасят от къщата носилка, която бързо натовариха в джипа.

Пулър слезе от дървото. Веднага щом скочи на пясъка, хвана Нокс за ръката.

— Какво става? — попита тя.

— Прехвърлят пациента.

— Кой пациент? Балард ли?

— Не е Балард, а Пол.

— Сигурен ли си?

— Видях го с очите си.

Добраха се до колата си тъкмо когато джипът минаваше покрай тях. Пулър го последва.

— Къде смяташ, че го водят? — попита Нокс.

— Няма да разберем.

— Какво?

— Дръж се!

Пулър ускори, зави рязко наляво, натисна отново педала на газта, изравни се с джипа и се блъсна в него.

— По дяволите, Пулър! — възкликна Нокс, докато стискаше здраво дръжката над вратата.

Джипът закриволичи, след което на свой ред се блъсна в колата на Пулър. Случи се това, което Пулър очакваше — броните им се закачиха. Той натисна спирачките и принуди другия автомобил да намали и да отбие край пътя. Изключи от скорост и изскочи навън с пистолет в едната ръка и служебната значка в другата.

— Полиция! Излезте от колата! Веднага!

Нокс също бе слязла, извадила пистолет и заела позиция от другата страна на джипа.

— Веднага! — повтори гръмогласно Пулър. — В противен случай ще открием огън! Обкръжени сте! Над вас кръжи хеликоптер!

Двете предни врати на джипа се отвориха и от там слязоха двама мъже с вдигнати ръце.

— На земята! По очи! — нареди им Пулър. — Ръцете на тила, пръстите сплетени! Веднага!

Мъжете легнаха на прашната земя и изпълниха нарежданията му.

Нокс претърси колата. Беше празна, с изключение на Роджърс отзад. Пулър сложи белезници на двамата мъже, след което се втурна към джипа и отвори задната му врата. Роджърс го погледна вяло и попита:

— Какво правиш тук?

— Спасявам ти задника. Можеш ли да ходиш?

Роджърс поклати глава.

— Невроблокери с временно действие.

Пулър го метна на рамо и го отнесе до колата си. Настани го на задната седалка и го закопча с колан.

— Ей! — извика един от мъжете, проснати на земята. — Ами ние?

— Намерете си добър адвокат — отвърна Нокс.

Пулър успя да откачи броните на двете коли, след което подкара обратно към Вирджиния.

— Отведоха Джош Куентин и Хелън Майърс — обади се Роджърс от задната седалка. — Бяха с мен, когато Джерико дойде и ме напръска с някакъв газ.

— Защо бяха с теб? — попита Пулър.

— Използвах ги, за да се добера до нея. Тя обаче ме надхитри. Отведе ме някъде и ми направи разни изследвания. Искаше да разбере какво се е объркало и да възроди програмата. Съвсем е откачила!

— Къде си бил, когато Джерико те е нападнала с този газ? — попита Нокс.

— У Куентин… макар после да разбрах, че това всъщност е вилата на Майърс. Знаете ли къде е?

Пулър кимна.

— Да. По кое време стана това?

— Към осем сутринта.

— Ние пристигнахме там в девет и претърсихме цялата къща, но не открихме никого. Колите на Майърс и Куентин обаче бяха в гаража.

Телефонът на Пулър иззвъня. Обаждаше се брат му. Пулър му разказа за случилото се, но очевидно Робърт нямаше търпение да приключи, за да му съобщи своята новина.

— Току-що открихме нещо — каза той.

— Какво?

— Тялото на Джош Куентин. Океанът го е изхвърлил на брега на Аутър Банкс този следобед.

Пулър затаи дъх.

— Убийство?

— Несъмнено.

— Причина за смъртта?

— Счупен череп по всяка вероятност. — Робърт помълча и добави: — Може би като при онези четири жени.

Пулър погледна в огледалото.

— Благодаря за информацията, Боби.

— Какво ще правите с Роджърс?

— Още не съм сигурен.

Пулър дръпна завесите в мотелската стая в Хемптън и се обърна към Роджърс; който лежеше на леглото. Още беше парализиран. Нокс седеше на един стол до него с пистолет в ръка. Пулър й бе предал новината от Боби.