Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Роджърс стана, отиде в банята и започна да повръща. Пулър погледна Нокс и каза:

— Аз му вярвам.

— И аз.

— Явно организмът му не издържа.

Роджърс излезе от банята след няколко минути. Едва се добра до леглото и се отпусна на него.

— Ще се оправиш ли? — попита Пулър.

— Не, няма, но въпреки това ще пипна Джерико.

— Куентин е мъртъв. Нищо чудно и Майърс. Джерико се опитва да прикрие следите си.

— Това не значи, че няма да умре. Освен това има още едно момиче, Сюзан Дейвис.

— Онова, което ти спаси живота в бара? — попита Пулър.

— Изглежда, че Джерико я е осиновила. Тя беше в имението на Балард. И знае какво става там. Играеше ролята на бавачка на онези старци, двойниците.

Пулър погледна Нокс.

— Успеем ли да се доберем до някоя от тях — Майърс или Сюзан, можем да я използваме, за да пипнем Джерико.

— Шансовете са минимални. Нито знаем къде да ги открием, нито знаем дали ще ни сътрудничат.

— Това е единствената ни възможност — каза Пулър и погледна Роджърс. — През всичките тези години как успяваше да държиш под контрол импулса си да убиваш?

Роджърс въздъхна дълбоко.

— Отначало смятах, че това е умение, което съм изработил през годините, прекарани в единична килия. Но Джерико изследва мозъка ми с помощта на скенер и заяви, че невроните ми са проникнали в импланта и са го интегрирали. Може това да е причината. Нямам представа. Не съм учен, а опитна мишка.

— А може би човекът, който си бил някога, се връща обратно? — предположи Пулър.

Роджърс го зяпна смаяно. Очевидно тази възможност не му бе хрумнала.

— Не съм сигурен, че си спомням кой бях — отвърна тихо той.

— Каква е причината за тези болезнени пристъпи? — попита Нокс.

Роджърс разтри краката си.

— Имплантираха ми ендоскелет от композитни материали. Направиха ме най-силния човек на Земята.

— И какво се случва с него? — попита Нокс.

— Явно е започнал да се разпада след трийсет години. Или организмът ми го отхвърля. Нямам представа.

— Има ли начин да се спре процесът? — попита Пулър.

— Никой не ми е казал.

Пулър и Нокс се спогледаха.

— Добре, в такъв случай трябва да намерим Сюзан, Майърс или и двете. Струва ми се, че ако са живи, ще ги открием в имението на Балард — рече Пулър.

— Влизал съм там и преди — каза Роджърс. — Мога да го направя отново.

— Но този път няма да бъдеш сам — отвърна Пулър.

— Изкатерил си тази стена без въже?

Пулър, Нокс и Роджърс лежаха по корем на плажа и оглеждаха имението. Бяха с черни ски маски. Зад тях се разбиваха вълните на океана и прикриваха всеки шум, който тримата биха могли да вдигнат.

Роджърс протегна ръка и размърда пръсти.

— Нямам нужда от нищо друго.

На едното си рамо Пулър бе метнал навито въже. Планът им бе съвсем прост. Роджърс трябваше да се прехвърли през каменния зид, след което да пусне въжето и да помогне на Пулър и Нокс да се покатерят.

Известно време наблюдаваха охранителите, които правеха своя обход. Бяха въвели някои промени след предишното проникване на Роджърс в имението, но въпреки това в охраната имаше пропуски.

— Ще бъдат нащрек — отбеляза Нокс. — Знаят, че си избягал и че ние сме с теб.

— И няма да убиваме никого, освен ако не е крайно наложително — обърна се Пулър към Роджърс, който сви рамене.

— Опитат ли се да ме убият, аз ще ги убия. Ако това не ти харесва, можеш да останеш на плажа.

Пулър го изгледа продължително.

— В интерес на истината, аз следвам същото правило.

Той и Нокс проследиха с поглед как Роджърс, нарамил въжето, се изкачва по стената с такава лекота, сякаш се разхождаше по улицата. Когато пръстите му достигна върха, той се набра на мускули, повдигна тялото си и легна върху зида.

Нокс погледна Пулър.

— Добре, сега мога да кажа, че съм видяла всичко.

— Може да останеш изненадана от това, което ще видиш след няколко минути.

Роджърс спусна единия край на въжето, а другия омота около кръста си, после се хвана за един камък от зида за повече опора. Нокс беше първа и след десет секунди вече лежеше до Роджърс. Пулър я последва и стигна горе за същото време.

Огледаха двора и видяха, че пътят им е чист. Спуснаха се по същия начин. Хукнаха към далечния ъгъл на една от помощните постройки и отново се огледаха. Скриха се в сенките, тъй като се появи един от охранителите и по време на обхода си се срещна с друг. Двамата размениха няколко думи, преди всеки да продължи по маршрута си.

Роджърс посочи един прозорец на горния етаж на голямата къща.