Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— И как се запознахте? — попита Нокс.

— Имахме добри моменти. Но имахме и лоши.

— Не ти ли е мъчно, че е мъртъв?

— Както вече ви казах, това изобщо не ме интересува. Обзалагам се, че и Джош не би се трогнал, ако аз бях мъртва. Такава ни беше връзката.

— Връзката ви беше достатъчно близка, за да се чукате — отбеляза Роджърс. — В крайбрежната вила.

Сюзан го изгледа.

— Направих го и с теб. Това означава ли, че имаме връзка?

Нокс и Пулър се спогледаха. Роджърс поклати глава.

— Мисля, че беше просто секс.

Сюзан и Роджърс извърнаха погледи един от друг.

Пулър продължи да шофира.

Пристигнаха в мотела в Хемптън в три сутринта. Сложиха стареца да си легне, като го подпряха на възглавници, защото имаше трудности с дишането. Двойникът на Балард не промълви нито дума по време на цялото пътуване и мигновено заспа.

Нокс погледна към Майърс и Сюзан и им посочи двата стола.

— Седнете.

— Не можете да ни държите против волята ни. Това е отвличане — заяви Сюзан.

— Аз съм полицай — отвърна Пулър.

— Видях значката ти в бара. Ти си военен полицай. Аз обаче не служа в армията, така че нямаш никаква юрисдикция над мен.

Пулър погледна Роджърс.

— Не ми каза, че е адвокатка.

— Не съм адвокатка, но искам да се обадя на адвокат. След като смятате, че можете да ме арестувате, не можете да ми попречите да се обадя на адвокат.

— Защо просто не млъкнеш и не ги изслушаш? — обади се Майърс.

Сюзан я изгледа пренебрежително.

— Аз не съм продавала военни тайни, нали така? Защо ти не млъкнеш, вместо да си играеш на шпионка?

Останала без сили, Майърс попита Пулър:

— На каква сделка мога да разчитам?

— Зависи от информацията, която ни предоставиш.

— Ако ви дам и Джерико, и Шарпантие?

— Можем да уредим минимална присъда във федерален затвор, който ще прилича на кънтри клуб. Няма да усетиш колко бързо ще излезеш и ще отвориш нов бар.

— Добре.

— Това съгласие ли е?

Тя кимна, а Сюзан я изгледа с отвращение.

— Как се забърка във всичко това? — попита Нокс.

— Благодарение на Джош. Той се свърза с мен. Джерико го беше назначила да „ръководи“ Аталанта Груп, но основната му задача беше да предава информация на Шарпантие. Двамата се познават отпреди.

— Значи Клеър Джерико лично го е избрала?

— Да.

— Струва ми се логично да използват бара като място за предаване на информацията — каза Нокс. — Той се е посещавал от доста военни, така че е нямало опасност да предизвикат подозрения.

Пулър кимна и погледна Майърс.

— А въпросната секретна информация? Това са приложения с комерсиална цел на патентите на Балард, така ли?

— Да. Струват страшно много пари. Но както сам каза, патентите са на Балард.

— А каква е сделката със самия него?

— Той има алцхаймер.

— Това ли е Балард? — попита Пулър и посочи стареца.

Майърс понечи да каже нещо, но се спря. Погледна към Сюзан. Пулър също се обърна към Сюзан.

— Ще сключим ли сделка, или ще оставиш приятелката ти да обере всички бонуси?

— Балард е мъртъв — отвърна Сюзан. — Беше мъртъв още преди да се включа в играта.

— А как е умрял? — попита Нокс. — От естествена смърт ли?

— Ако куршум в главата може да се нарече така.

— Кой го е убил?

— Джерико. Така поне мисля. Не съм била там. Джош обаче беше убеден, че тя го е убила.

— А ти как се забърка във всичко това?

— Казах ви вече. Благодарение на Джош. — Погледна Роджърс и добави: — Нали ти казах, че се познавахме отдавна.

Роджърс кимна, без да откъсва поглед от нея.

— Беше гадняр и мошеник. Затова го е избрала Джерико. А той нае мен да дундуркам старците.

— Джош беше добър човек — прекъсна я Майърс.

— Глупости!

— И как един измамник получава достъп до класифицирана информация, която му позволява да работи като подизпълнител на Министерството на отбраната? — попита Нокс.

— Джерико — отвърна Сюзан. — Обзалагам се, че тя го е уредила. Знаеш, че съществуват безброй начини да се манипулира детекторът на лъжата. Да не би досега в армията да не са прониквали чужди шпиони?

— Явно знаеш доста за тези неща — отбеляза Пулър. — Какво си работила?

— Аз съм най-обикновено момиче, което обича забавленията, но това не му пречи да се учи бързо и да мисли още по-бързо.

— Да, бе! — възкликна недоверчиво Пулър. — Защо й е било да убива Балард?

Сюзан кръстоса крака на няколко пъти.

— Можеш да отидеш до тоалетната, ако ти се налага — каза Нокс.