Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Здесь есть возможность читать онлайн «Дэвид Балдаччи - Ничия земя» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2018, ISBN: 2018, Издательство: ОБСИДИАН, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Ничия земя: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ничия земя»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Специален агент Джон Пулър.
И Пол Роджърс, бивш затворник.
Двама мъже, свързани от отдавна погребана тайна.
Джон Пулър е на осем години, когато майка му изчезва. Преди три десетилетия тя излиза от дома им във военната база Форт Монро и не се връща. Джон и брат му така и не научават дали е убита, или ги е напуснала. Разследването по случая е кратко и безуспешно. Днес то е възобновено, тъй като семейна приятелка обвинява генерал Пулър в убийството на съпругата му. Джон не може да разпита баща си, който страда от деменция. Подпомогнат от Вероника Нокс, негова партньорка в най-трудните ситуации, той се връща в миналото, за да открие истината за майка си.
Пол Роджърс е лежал в затвора десет години и току-що е освободен предсрочно. Преди трийсет години той също е бил във Форт Монро. Сега пак е там, за да търси отмъщение. Защото навремето Роджърс е бил превърнат в чудовище. Единственият, който застава на пътя му, е Джон Пулър.

Ничия земя — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ничия земя», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Брат му го прекъсна.

— Джон, ще ми се довериш ли? Знам какво правя. Просто ми се довери.

Пулър застина с телефона в ръка, по-объркан от всякога.

— Добре, Боби, добре.

70

Робърт Пулър бе облякъл парадната си униформа. Не от уважение към жената срещу себе си, тъй като изобщо не я уважаваше. А заради самия себе си. Клеър Джерико го огледа изпитателно, седнала зад бюрото си. Първите й думи бяха:

— Мисля, че не сме се виждали от онази лекция в Пентагона. Доста време мина от тогава.

— Аз съм зает човек, вие също.

— Да не забравяме, че прекарахте известно време във военен затвор.

— Където разполагах с достатъчно време да чета и да мисля. Никой не ме прекъсваше, нищо не ми пречеше.

— Разбрах, че кариерата ви се развива добре.

— А вие продължавате да се занимавате с това, с което винаги сте се занимавали.

— По-проницателен сте от баща си.

— Брат ми спомена, че сте се срещали с баща ми. И че сте имали някакви разногласия.

— Меко казано. Опитвах се да не накърня чувствата на брат ви. Всъщност срещата ми с баща ви наподобяваше танкова битка.

— Баща ми командваше пехотинци на бойното поле. Той не виждаше необходимост да се крие зад броня.

— Използвах го като метафора.

— Не съм дошъл, за да говоря за него. Тук съм, за да говоря за майка ми.

— Това го разбрах.

— Получихте ли имейла ми?

— Беше малко неясен, но оценявам усилието — отвърна Джерико.

— Затова реших да дойда лично. За да сключим споразумение.

— Въпросът е деликатен.

— Но достатъчно ясен.

— И имам уверенията ви, че всичко е одобрено на най-високо ниво? Че няма да има пречки?

— Мисля, че изложих това в неясния имейл.

Тя взе химикалка от бюрото си и започна да я върти между пръстите си.

— Наистина ли е толкова важно за вас?

— Вие сте майка, нали?

— Бях майка, но дъщеря ми беше убита.

— Въпреки това разбирате причината да дойда тук, нали?

— Разбирам чувствата ви, но се чудя дали си заслужават всички тези усилия.

Робърт стисна здраво стола си, за да не се хвърли напред и да стисне Джерико за гърлото.

— Мисля, че си заслужават.

— И в замяна на това получавам Роджърс?

Робърт кимна.

— А брат ми и приятелите му се измъкват напълно невредими.

— Това го пише в имейла ви. Но не съм сигурна. Те нанесоха непоправими щети.

— Държа на това условие.

— Ще помисля — отвърна безгрижно тя, очевидно наслаждавайки се на предимството си по този пункт от преговорите. — Искате подробности? Местоположение? Трябва да разберете, че лично аз не съм замесена по никакъв начин. Отговорността пада върху съвсем други хора. Освен това не съм в състояние да възкреся мъртвите.

Робърт отново стисна стола си.

— Искам и подробности, и местоположение.

Джерико се облегна назад.

— Покажете ми доказателство, че споразумението е одобрено — каза тя.

Той отвори куфарчето, което бе донесъл със себе си, извади таблет, отвори някаква страница и го плъзна по бюрото й. Джерико изучава документа няколко минути. Накрая кимна и върна таблета на Робърт.

— Удивително — каза тя. — Не очаквах толкова високопоставени хора да са загрижени за подобни неща.

— Тези високопоставени хора изпитват голямо уважение към баща ми.

Джерико сключи ръце и се наклони леко напред.

— Сигурно е трудно цял живот да стоите в неговата сянка.

— Винаги съм смятал това за чест.

Тя го изгледа развеселена.

— Самозаблудата се отразява нездравословно.

— Подробности и местоположение?

Джерико му ги съобщи в рамките на следващите пет минути. Робърт въведе информацията в таблета си.

— Както сам виждате, озовала се е на неподходящото място в неподходящото време — заключи Джерико. — Злощастно стечение на обстоятелствата. Димитри, или Роджърс, току-що е убил Одри Мур. Очевидно я е издебнал, след като е приключила работа и е напуснала Блок Кю. Вероятно се е криел наблизо. Един от охранителите чул нещо и отишъл да провери. Видял какво става и повикал подкрепления. Докато той и колегите му се опитвали да задържат Роджърс, се появила майка ви, видяла и Роджърс, и убитата жена, и… всичко. Очевидно е извикала и е хукнала да бяга. Един от охранителите реагирал инстинктивно, но неадекватно. Ударил я с приклада на оръжието си. И тя умряла. Не можех да направя нищо. Дори не бях на мястото.

— Вече го казахте.

— Разбира се, бих предпочела въпросът да се уреди по съвсем друг начин, но тогава основната ни грижа беше да запазим всичко в тайна. Това ми се струваше единственото възможно решение. Погребахме я, както подобава — добави безцеремонно тя.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ничия земя»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ничия земя» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Дэвид Балдаччи - Перфектният удар
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - Абсолютна памет
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - Фикс
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - Ширината на света
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - One Summer
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - Чистая правда
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - Тотальный контроль
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - Игра по расписанию
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - Верблюжий клуб
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - Предатели
Дэвид Балдаччи
Дэвид Балдаччи - Бягството
Дэвид Балдаччи
Отзывы о книге «Ничия земя»

Обсуждение, отзывы о книге «Ничия земя» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x