Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Сюзан скочи.

— Благодаря — каза тя и забърза към банята.

Когато вратата се затвори зад гърба й, Майърс каза тихо:

— Тя лъже.

— За какво? — попита Пулър.

— За Балард. Никой не го е убивал. Той не е мъртъв.

— Къде е тогава?

Майърс посочи леглото.

— Ето го. Това е Крис Балард.

— Защо да ти вярваме? — попита Роджърс.

— Тя вече излъга за осиновяването — каза Майърс и се огледа притеснено. — Има и още нещо.

— Какво? — попита Нокс.

— Сюзан има оръжие.

— Виждал съм я да го използва — отвърна Роджърс. — Тя ми спаси живота.

— Нямах това предвид — зашепна Майърс. — Тя има оръжие в момента. Видях я да го пъха в джоба на халата си, преди да излезем от къщата.

Пулър и Нокс мигом скочиха на крака и извадиха пистолетите си, докато Роджърс наблюдаваше внимателно Майърс. Застанаха от двете страни на вратата на банята.

Куршумът се заби на два сантиметра над главата на Пулър. Той се хвърли на пода и се претърколи, докато втори куршум пръсна на парчета нощната лампа. Нокс извика от болка, тъй като в лицето й се бе забило стъкло.

Майърс се обърна и стреля отново. Този път не пропусна целта. Куршумът прониза челото на стареца. Той се отпусна мъртъв на леглото. Друг куршум рикошира от металната стойка на лампата и прониза лявата ръка на Пулър.

Роджърс хвърли стол към Майърс, но пропусна. Тя насочи пистолета си към главата му. В следващия миг вратата на банята се отвори рязко. Появи се Сюзан и започна да стреля. Първият й куршум удари Майърс в рамото и тя изпусна пистолета. Вторият се заби във врата й. Този изстрел се оказа смъртоносен.

Майърс изпищя и се хвана за врата, но от раната изтичаше толкова много кръв, че й оставаха броени секунди живот. Тя погледна Сюзан, която стискаше здраво пистолета си, свлече се на пода, потръпна конвулсивно и застина.

Пулър, Нокс и Роджърс гледаха към Сюзан, насочили оръжията си в главата й. Тя свали бавно пистолета.

— Какво, по дяволите, се случи току-що? — възкликна Нокс. — Защо Майърс започна да стреля?

— Защото искаше да убие всички ви — отвърна Сюзан.

— Но нали й предложихме сделка? — учуди се Пулър.

— Тя не се интересуваше от вашата сделка.

— Защо? — попита Нокс.

— Защото е дъщеря на Клеър Джерико — каза Сюзан.

Нокс и Пулър се погрижиха взаимно за раните си, като използваха комплекта за първа помощ в сака му. Раната на ръката му не беше дълбока, но кървеше обилно. Най-сетне овладяха положението. Скулата на Нокс бе покрита с марля, защото парчето стъкло я бе порязало там.

Роджърс стоеше над тялото на Майърс. Сюзан седна на един стол и попита:

— Каза ли ви, че лъжа?

Пулър кимна.

— Както и че си въоръжена. Решихме, че влезе там, за да извадиш пистолета и да ни изненадаш.

— Не, наистина ми се ходеше до тоалетната. Но не знаех, че Майърс е въоръжена. Когато чух стрелбата, веднага разбрах какво се случва.

Нокс погледна мъртвия старец в леглото.

— Според нея това е истинският Балард. Защо го уби?

— Защото не е истинският. Вече ви казах, че той отдавна е мъртъв.

— Откъде си толкова сигурна? — попита Пулър. — Някой каза ли ти?

— Джош ме нае за бавачка на Балард. На истинския Балард. Той знаеше… знаеше, че обичам да заобикалям правилата също като него и…

— Чакай малко. Ти си се грижила за истинския Кристофър Балард? — попита Нокс.

Сюзан кимна.

— Той просто си умря. Никой не го е убивал. Излъгах за това.

Тя погледна към Роджърс, който се взираше изпитателно в нея.

— Първата ми реакция винаги е да лъжа — усмихна се тя, а Роджърс отвърна на усмивката й.

— Случи се преди година и половина. Една сутрин влязох в спалнята му, за да му поднеса кафе. Заварих го студен като камък. Позвъних на Джош. А той се обади на Джерико. Двамата дойдоха и обсъдиха какво да правят.

— И решиха да намерят заместник на Балард? — каза Пулър.

— Всъщност двама. Единият беше резерва. За всеки случай. Разбирате ли, Балард имаше алцхаймер. Преди да почине, не знаеше дори собственото си име. Затова от двойниците не се очакваше да водят разговори или нещо подобно. Освен това никой не идваше на гости на Балард. Мисля, че нямаше никакви роднини.

— Но защо на Джерико й е трябвало да създава впечатление, че той още е жив? — попита Нокс.

— Не знам — призна Сюзан. — Знам само, че плащаше добре на персонала, за да пази мълчание. Разчуеше ли се истината, всички щяха да останат без работа, затова си държаха устите затворени. А и старците, които докараха да заместят Балард, не бяха с всичкия си, така че те също нямаше да се разприказват.