Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Това е стаята на Сюзан.

— Откъде знаеш? — попита Нокс.

— Докарах я тук, след като прекали с пиенето една вечер в „Камуфлаж“. Стаята на Балард е на последния етаж, който почти целият е за него. Нямам представа къде може да е Майърс.

— И те знаят, че си убил фалшивия Балард? — прошепна Пулър.

— Сам се похвалих пред Джерико — призна Роджърс.

Пулър кимна и извади от сака си два метални предмета с размерите на мъжка длан.

— Готови ли сте? — попита той.

Нокс и Роджърс кимнаха.

— Давайте тогава.

Нокс и Роджърс прекосиха двора, като вървяха по стъпките на охранителите. Спряха едва когато стигнаха до входната врата.

Нокс погледна часовника си, отброи нужното време и вдигна палец към Роджърс. Секунда по-късно тишината бе нарушена от чупене на стъкло, последвано от двойна експлозия. От прозорците на горните етажи излязоха кълба дим. Чуха се писъци, включи се аларма, а Нокс и Роджърс се скриха отново в сенките, докато охранителите тичаха презглава към къщата.

До входната врата спря джип, шофьорът скочи и хукна след колегите си, като остави двигателя да работи. Минута по-късно навън изскочиха четирима охранители. Придружаваха ги Сюзан Дейвис по халат, Хелън Майърс, напълно облечена, и възрастен мъж в инвалиден стол. Всички се запътиха към джипа.

И се натъкнаха право на Роджърс и Нокс.

А Пулър ги атакува в гръб.

Роджърс хвана един от охранителите и го запрати с такава сила в друг, че двамата се удариха в стената и се свлякоха в безсъзнание. Нокс бе насочила пистолета си към главата на третия охранител.

— Хвърли оръжието — нареди му тя.

Той я послуша и Роджърс го удари по главата, в резултат на което мъжът рухна в несвяст на каменните плочи. Пулър се справи на бърза ръка с четвъртия охранител.

Нокс напъха Сюзан и Майърс на задната седалка. Роджърс вдигна стреснатия старец от инвалидния стол и го сложи отпред. Пулър седна зад волана на джипа и подкара право към портала, който се отвори автоматично, задействан от вградения в колата сензор.

Майърс изгледа тримата и попита:

— Какво, по дяволите, става?

Роджърс свали ски маската си.

— Ти?! — възкликна изумено тя.

— Аз — отвърна той.

— А тези?

— Дойдоха да те спасят — каза Роджърс.

Пулър и Нокс също свалиха маските си. Майърс се усмихна.

— Слава богу!

Роджърс погледна Сюзан.

— Не знаех, че се нуждая от спасяване — каза тя.

Пулър спря на мястото, където бяха оставили колата си, и всички се прехвърлиха в нея. Когато потеглиха отново, Роджърс попита Майърс:

— Какво се случи, след като припаднах?

— Дойдоха някакви мъже и ме отведоха. Нямам представа какво се е случило с Джош.

— Ние имаме — отвърна Пулър. — Мъртъв е.

— Какво? — извика Майърс.

— Изхвърлен на брега с разбита глава.

Роджърс отново погледна Сюзан.

— Какво ще кажеш?

— Вероятно същото като теб. Нищо.

Нокс впери поглед в стареца, който бе като зашеметен. Главата му бе клюмнала настрани.

— Предполагам, че са прибягнали до пластична хирургия, за да заприлича на Балард.

Пулър погледна в огледалото първо към Майърс, после към Сюзан.

— Ако ни сътрудничите, ще сключим сделка.

— Сделка за какво? — отвърна рязко Майърс. — Не мисля, че съм направила нещо нередно.

— Антон Шарпантие — обади се Нокс. — Разполагаме със снимки. Федералните вече работят по въпроса.

Майърс пребледня и извърна поглед към прозореца.

— Те искат Джерико — каза й Роджърс. — Не се интересуват от дребните риби. Разприказваш ли се, може и да отървеш решетките.

— Аз… не знам — отвърна Майърс.

— Не знаеш? — попита учудено Нокс. Погледна към Сюзан и каза: — Добре, тя ще бъде осъдена за шпионаж и ще получи доживотна присъда. Ами ти? Искаш ли сделка?

Роджърс я погледна и каза:

— Не постъпвай глупаво.

Сюзан сви рамене.

— Ако ни сътрудничиш, това може само да ти помогне — добави Пулър.

— Те ме наеха да се грижа за него — каза тя и посочи стареца. — Не знам нищо друго.

— Искаше да кажеш за тях, нали? — уточни Нокс.

— Нищо не знам.

— Започнеш ли да играеш игрички, ще пострадаш.

— За това съществуват адвокатите.

Нокс погледна Роджърс и попита:

— Толкова ли е глупава, или е по-корава, отколкото изглежда?

— Уби човек пред очите ми, затова бих избрал второто. — Той се извърна към Сюзан. — Наели са те, така ли? Не спомена ли, че Джерико те е осиновила?

— Какво?! — възкликна Майърс.

— Никой не ме е осиновявал — каза Сюзан. — Получих работата благодарение на Джош. Познавам го отпреди.