Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Казваше се Карл.

— Да, Карл. А когато се добрали до теб, ти… ти си започнал да ги убиваш. И това ги е изправило пред дилемата да стрелят или да бъдат убити. Мислех, че съм изпратила достатъчно хора, но се оказа, че съм сгрешила. Ако можем да определим този инцидент като проверка, трябва да се каже, че ти я издържа с отличие. Постигна впечатляващ резултат.

— Загинаха невинни хора — отвърна рязко Пол. — Заради теб!

— Както вече казах, това е необходима жертва.

— Върви но дяволите!

Тя отново го потупа по рамото.

— Искам да разбера как овладя импулса да убиваш, Пол.

Той извърна поглед от нея.

— Моля те, това е много важно.

Джерико изчака, но Роджърс не каза нито дума.

— Какво се случи, та не уби онова момче, Уил Донахю? Ако можеш да ми обясниш какво точно е станало, не се съмнявам, че ще успея да извърша необходимите корекции, за да решим този проблем.

Роджърс я погледна.

— Супервойник, който не иска да убива? Какъв смисъл има?

— Разбрал си ме погрешно. Супервойник, който е програмиран да убива само враговете.

— И кой посочва враговете?

— Това не влиза в заданието ми. Други решават тези неща. Политиците.

— Колко успокояващо!

— Не усложнявай нещата, Пол. Просто ми кажи как го направи.

Изведнъж Роджърс застена и ако ръцете му не бяха вързани, щяха да сграбчат онова място на главата му.

Развълнуваната Джерико скочи от мястото си, втурна се към другия край на помещението и домъкна някакъв медицински апарат с монитор. Трескаво прикрепи електроди на слепоочията на Роджърс, после разкопча ризата му и постави няколко сензора на гърдите му и един на врата. Включи машината и впери поглед в екрана. Въведе някакви команди на клавиатурата и се зае да изучава резултатите.

През цялото това време Роджърс стенеше, охкаше, виеше от болка. В един момент завъртя глава настрани и повърна.

Джерико не му обърна никакво внимание.

— Удивително! — възкликна тя. — Но трябва да те свържем и с апаратура за триизмерни изображения, скенер или нещо подобно. Техниката, с която разполагаме днес, е на светлинни години от онази, която използвахме преди трийсет години. Тя ще ни даде ясна представа за случващото се. Ще направим и пълна кръвна картина, разбира се. Това ще отнеме доста време, но ще изпълним всичко, както трябва. Обещавам.

Джерико позвъни някъде и двайсет минути по-късно Роджърс, който продължаваше да изпитва агонизираща болка, бе отведен в друго помещение. Там го поставиха да легне в нещо като тунел и прегледаха тялото му на скенер.

Джерико наблюдаваше екрана, който показваше състоянието на вътрешните му органи.

— Колко силна болка изпитваш, Пол? Моля те, бъди прецизен. И каква е честотата на пристъпите?

— Майната ти! — изкрещя той.

— Губим ценно време. Нямам представа кога ще настъпи следващата криза.

Роджърс не отговори. Ядосаната Джерико насочи вниманието си към екрана.

— Това е удивително — отбеляза тя. — Вече виждам какво можем да подобрим. — И започна да си води записки на един таблет. — Ще извадя старите изследвания от архива и ще ги сравня със сегашните. Това ще ми позволи да анализирам задълбочено промяната. Болят ли те ставите? Използвахме композитни материали, преди останалите да оценят предимствата им. Поздрави са от стоманата и по-гъвкави от пластмасата. Скенерът обаче показва нарушения в костната структура. А най-интересните данни постъпват от мозъчния имплант…

— Млъкни! — изкрещя Роджърс.

Тя продължи, сякаш не го бе чула.

— Знаеш ли, че мозъкът ти е оплел мрежа от неврони около импланта? И дори е пробил корпуса му? — Джерико помълча и добави развълнувано: — Мозъкът ти е проникнал вътре в импланта. Сигурно това е източникът на…

— Млъкни!

Тя замълча, но устните й продължиха да се движат. Очевидно си говореше сама. Очите й блестяха от вълнение, породено от онова, което виждаше, а Роджърс се гърчеше в агония.

Когато болката започна да утихва, той се извърна и я видя вглъбена в екрана. Копнееше да сложи край на тази лудост. Първо на нея. А после и на себе си.

— Това не беше Балард — каза той.

Думите му привлякоха вниманието й и тя се обърна към него.

— Значи ти си го изхвърлил през прозореца?

— Не мисля, че и другият е истинският Балард. Къде е той?

— Не се притеснявай, Пол. Всичко ще приключи съвсем скоро.

— Много неща ще приключат съвсем скоро.

Включително животът ти.

— Ей сега се връщам — каза Джерико. — Трябва да проверя някои неща.