Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Сега обаче тактът можеше да върви по дяволите.

— Нокс? Нокс!

Стана от стола, хвана я за рамото и я разтърси леко.

— Събуди се. Май попаднах на следа.

Тя помръдна, измърмори нещо, после се изправи и го погледна сърдито.

— Какво?

— Защо една жена ще знае такива неща за друга жена?

Тя разтърка очи и го изгледа още по-сърдито.

— Дори не разбирам какво ме питаш.

Пулър грабна лаптопа и седна до нея.

— Това са записките ми от разговора, който проведох с една позната на майка ми. Прочети ги.

Нокс се прозя, протегна се и се концентрира върху текста. Прочете страницата до края и премина на следващата.

— Добре — каза тя, — признавам, че е малко необичайно. Тя твърди, че са разговаряли за тези неща с майка ти, но някои от тях според мен е открила сама. Никой не обсъжда подобни теми в обикновен разговор. Не и между две жени.

— Тя казва, че двете семейства са били близки. Както и че майка ми им е помогнала да се справят с някои проблеми. Говори за нея с голямо уважение.

— Но казва също така, че майка ти се откроява от останалите офицерски съпруги, сякаш се носи над тях. Това може да се тълкува по различни начини. И един от тях е, че й завижда.

— Има още нещо — каза Пулър и й посочи вестникарската статия.

— Съпругът й се е самоубил?! — възкликна Нокс.

— Тялото му е било открито на сутринта след изчезването на майка ми. Но може да е умрял същата вечер, когато тя е изчезнала.

— Смяташ, че има връзка?

— Не знам дали има. Но не знам и дали няма.

— Това би могло да обясни случилото се с майка ти в онази нощ.

— Да се надяваме, защото нямам нито други следи, нито други идеи.

Този път Пулър не й позвъни предварително. Появиха се на прага на дома й в осем сутринта.

Луси Бристоу отвори вратата, облечена с пеньоар. Не изглеждаше очарована, че ги вижда, но Пулър също не бе в най-доброто си настроение.

— Какво искате? — попита безцеремонно тя.

— Отговори — отвърна рязко Пулър.

— На какво? Казах ти всичко, което знаех за майка ти.

В един момент Бристоу като че ли се канеше да затръшне вратата под носа му, но после размисли, отстъпи крачка назад и ги покани да влязат. Поведе ги към кухнята.

— Тъкмо правех чай. Искате ли?

Пулър отказа, Нокс прие. Бристоу наля две чаши и всички седнаха край кухненската маса.

— Какво точно ви интересува?

— Не ни казахте, че съпругът ви се е самоубил — започна Пулър.

— Не знаех, че съм длъжна — отвърна тя.

— Най-вероятно е умрял в нощта, когато майка ми е изчезнала.

— И какво от това?

— Кой откри тялото му?

— Аз.

— Но нали сте били разделени? — отбеляза Пулър. — Не сте живеели заедно.

— Трябваше да се срещнем, за да обсъдим някои въпроси около развода. Той не дойде. Позвъних му, но не вдигна. Никой не знаеше къде е. Отидох и… го намерих.

— Как е умрял? Научих за смъртта му от една статия, но в нея не се споменават подробности.

— Защо се интересуваш?

— Интересувам се, защото може да е свързано с изчезването на майка ми.

— Но как е възможно?

— Моля ви, госпожо Бристоу, отговорете на въпроса — обади се Нокс.

Възрастната жена въздъхна, отпи от чая си и каза:

— Свръхдоза. Болкоуспокоителни. Беше получил травма и държеше големи количества хапчета у дома. Очевидно е изпил цяло шишенце, за да сложи край на живота си.

— Споменахте, че майка ми ви е помагала при решаването на някои семейни проблеми.

— Да, така беше.

— Но тя е помагала и на съпруга ви.

— Ърл и Джаки бяха приятели — отвърна сковано тя.

— Не казвам, че в отношенията им е имало нещо нередно — опита се да я успокои Пулър.

— Не разбирам какво целиш с тези въпроси — заяви рязко Бристоу.

— Вечерта, преди да изчезне, майка ми е получила телефонно обаждане. Бях там, когато вдигна телефона. Спомням си, че изглеждаше разстроена. После се облече и отиде някъде. Възможно ли е вашият съпруг да й е позвънил? Би ли потърсил майка ми, ако е имал някакъв проблем? Ако е искал да поговори с някого?

— Особено ако е обмислял възможността да извърши самоубийство — добави Нокс.

— И ако е направил точно това, смятате ли, че майка ми би отишла при него, за да поговорят?

Когато Пулър спомена телефонния разговор, Бристоу пребледня и остави чашата чай, защото ръцете й започнаха да треперят.

— Какво има? — попита Нокс.

Бристоу покри устата си с длан, а очите й плувнаха в сълзи.

— Госпожо Бристоу, моля ви, кажете ни — подкани я Пулър.

Тя събра сили и отвърна: