Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Пет — поправи я Роджърс. — Жените бяха пет, а не четири.

Пулър се напрегна, а Нокс го изгледа притеснено.

— Пет? — попита тя. — Но нали полицията е открила само четири тела?

— Те я взеха. Те взеха петата жена.

— Къде се случи това? — попита Пулър.

— Във Форт Монро.

— Кой я е взел? — попита Нокс.

— Те! Те я взеха!

— Ти ли уби тези жени? — продължи Нокс.

Роджърс не отговори. Не помръдваше от мястото си, дишаше равномерно с наведена глава и събрани пред себе си длани.

— Знаеш ли дали името й е било Джаки Пулър? — попита Нокс. — На петата жертва?

Роджърс я погледна изпод притворените си клепачи.

— Не, не беше.

— Коя е била тогава? — попита Пулър. — Коя е била петата жертва?

— Одри Мур.

— Защо я уби?

— Кой казва, че аз съм я убил? — отвърна рязко Роджърс.

— Ако допуснем, че си бил ти… тя случайна жертва ли беше?

Роджърс отново потри онова място на главата си. Пулър облиза устни и продължи:

— Знаеш ли какво се е случило с Джаки Пулър?

— Имате една и съща фамилия. Каква ти е?

— Майка.

— Никоя от жените не беше майка.

— В портфейла си нося нейна снимка от досието по случая. Можеш ли да я погледнеш и да ми кажеш дали си я виждал?

— Защо мислиш, че ми пука?

— Ще го направиш ли? Моля те!

Роджърс го изгледа, след което извади мокрия портфейл от якето му и погледна снимката.

— Спомняш ли си я? — попита Пулър.

Роджърс върна снимката в портфейла и го пъхна обратно в якето.

— Никога не съм я виждал. А непременно щях да я запомня.

Пулър въздъхна с облекчение.

— Значи другите жени са работили с теб.

Роджърс отново не каза нищо.

— Минали са трийсет години — продължи Пулър. — Защо се върна?

— Имам недовършена работа.

— Клеър Джерико?

— Недовършена работа.

— Ние не работим за нея. Нещо повече, работим против нея.

— Но разследвате убийствата на тези жени.

— Ти ли ги уби? — попита Пулър.

Роджърс се изправи.

— Трябва да реша какво да правя с вас двамата. Работата е там, че каквото и решение да взема, няма да ви хареса.

— Спаси ни, за да ни убиеш? — каза Нокс. — В това няма логика!

— Защо очакваш да има логика? — отвърна Роджърс, помълча и добави: — Джерико наистина ли беше в Блок Кю тази вечер?

— Да — отвърна Пулър.

— И се опита да ви убие?

— Да. Но не мисля, че мога да докажа, че е хакнала компютъра на колата.

— Какво ти направиха, Пол? — попита Нокс.

— Какво те е грижа? — сопна се той.

— Това ни е работата. Да ни е грижа — отвърна рязко Пулър.

Роджърс отново потри тила си.

— Аз… аз бях опитна мишка.

— В онази програма за супервойници отпреди трийсет години?

Роджърс кимна безмълвно.

— Джерико ли ръководеше програмата? — попита Нокс.

Роджърс поклати глава.

— Не и официално. Компанията принадлежеше на Крис Балард.

— Това име ми е познато — отвърна Нокс. — Мисля, че сега е пенсионер.

— Живее в Аутър Банкс, Северна Каролина. В голямо имение на брега. — Роджърс помълча и добави: — Мъртъв е. Или би трябвало да бъде.

Пулър и Нокс го изгледаха озадачени.

— Защо смяташ така? — попита Пулър.

— Защото го изхвърлих от прозорец на четвъртия етаж. Но той май оживя.

Пулър погледна Нокс, която се взираше угрижено в Роджърс. Той забеляза погледа й.

— Не съм побъркан, госпожо. Разбира се, възможно е да не е бил Балард, а друг, който много прилича на него. Просто видях на плажа копие на Балард, когото бях убил предишния ден. Не разбирам какво, по дяволите, става.

— Защо отиде там? И защо изхвърли през прозореца онзи, когото си взел за Балард? — попита Пулър.

— Отидох, за да измъкна информация за Джерико. И когато той не ми каза нищо, го метнах през прозореца. Заслужаваше си го след всичко, което ми причиниха.

— Защо не напусна програмата? — попита Нокс.

— Да не би да смятате, че съм имал подобна възможност? Аз бях затворник.

— Но в крайна сметка си избягал — каза Пулър.

Роджърс кимна.

— Планирах го в продължение на месеци. Изобщо не се усетиха. Разбирате ли, създадоха ме прекалено добър. Подцениха способността ми да лъжа, да хитрувам. Те ми предоставиха определени способности, които използвах срещу тях.

— В такъв случай са експериментирали и със съзнанието ти — каза Нокс.

— Експериментираха с всичко. Знаете колко съм силен. Но то е нищо в сравнение с онова, което направиха тук — отвърна Роджърс и почука с пръст по главата си.

— Как така?

Вместо отговор Роджърс взе една отвертка, оставена в тенекиена кутия на лавицата, опря върха й в дланта си и натисна. Върхът на отвертката потъна в ръката му, шурна кръв. Той не реагира по никакъв начин.