Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Материята на колана най-сетне подаде и той освободи изпадналата в безсъзнание Нокс. Водата в купето вече стигаше до кръста му. Пулър хвана здраво Нокс, която увисна в ръцете му. Той се завъртя, като придържаше главата й над водата, и изрита силно вратата. Налягането на водата отвън отслабваше силата на ритниците му.

Пулър повдигна Нокс с една ръка, опря главата й в тавана и хвана дръжката на вратата със свободната си ръка. Натисна и усети как тя поддава леко. Не се съмняваше, че ако може да натисне с цяло тяло, ще успее да я отвори. Единственият проблем бе, че за да направи това, трябваше да пусне Нокс. И тогава водата, която вече стигаше до гърдите му, щеше да я залее цялата. Пулър започна да изпада в паника въпреки всичко, на което го бяха учили в армията.

Извъртя Нокс върху себе си, с лице, обърнато към тавана, след което се плъзна към вратата и натисна отново. Усети я, че поддава, но водното налягане вече бе прекалено голямо.

По дяволите!

Няколко секунди по-късно водата вътре стигна до врата му и продължи да се покачва. Пулър усети как колата се удря в дъното и се изравнява хоризонтално.

Намираха се на дълбочина от десетина метра. Можеха да изплуват на повърхността, но преди това трябваше да се измъкнат от проклетия капан.

— Нокс! Нокс! Събуди се! — извика Пулър, хвана я с две ръце, разтърси я здраво, след което я зашлеви през лицето.

Чу я да кашля и да се дави, тъй като бе нагълтала вода.

— Какво… какво? — попита замаяно Нокс.

Пулър изви гръб назад, за да повдигне устата си над водата. После извади пистолета, макар да знаеше, че идеята не е добра. Трябваше да го направи по-рано. Това бе грешка. Вероятно фатална.

За разлика от филмите в реалния живот пистолетите не можеха да стрелят под вода. Но тъй като нямаше какво да губи, той се прицели в прозореца и натисна спусъка. Не се случи абсолютно нищо.

Водата вече стигаше до очите му. Колкото и да се извиваше назад, вече не успяваше да държи устата си на повърхността. Започна да плюе и да се дави с мръсната зловонна вода в пролива.

Зарита с големите си обувки стъклото, но не можеше да набере достатъчно инерция, за да го счупи. Опря гръб във волана, без да изпуска Нокс, залепи крака на вратата и започна да натиска бавно и методично. Използва и последната частица от внушителната си физическа сила. Усети, че вратата се отваря, но едва-едва.

Това ли е краят?

Пулър почувства как тялото на Нокс помръдва във водата над него и се отпуска на седалката.

Той се пресегна отчаяно към нея, но тя се завъртя, сякаш имитираше собствените му движения, опря крака във вратата и двамата натиснаха заедно с извити гърбове, за да останат устите им над водата. Напънаха с всички сили, като синхронизираха движенията си. Вратата се отвори още малко. Но това не беше достатъчно, защото направеха ли опит да се измъкнат навън, водното налягане щеше да затвори вратата.

Лампичката в купето все още мъждукаше. Пулър и Нокс можеха да се видят един друг, макар и смътно. Израженията на лицата им подсказваха, че добре разбират каква съдба ги очаква.

Когато водата ги заля изцяло, Нокс се пресегна и докосна лицето му. И той видя паниката в очите й, подобна на неговата. Пулър обаче изпитваше и по-силно чувство.

Усещането за провал. Беше се провалил. И щеше да умре.

А най-лошото? Бе позволил Вероника Нокс да умре заедно с него. Човек не постъпваше така със своите приятели. Напротив, трябваше да ги спаси, дори с цената на живота си. Така се правеше в армията. Така действаха истинските войници.

Пулър съзнаваше, че вече не може да направи нищо, за да я спаси. Не можеше да ги спаси дори помощ отвън, някой случаен минувач например, който бе видял как колата им пада в пролива.

Пулър опря гръб във вратата и за пореден път натисна с всички сили. Изхаби доста въздух, но не след дълго нямаше да има никаква нужда от него. Погледна към Нокс, стисна зъби, за да не нагълта вода, и изрече безмълвно: Съжалявам.

Тя кимна в знак, че го е разбрала. И двамата щяха да умрат. Но поне щяха да умрат заедно.

Пулър продължи да натиска вратата с рамо, като същевременно се пресегна и хвана ръката на Нокс в своята. Усети, че дланта й трепери, и стисна здраво. Очите й се замъглиха от недостига на кислород. Само след миг устите им щяха да се отворят и водата да изпълни дробовете им.

Пулър спря да натиска вратата, обърна се към Нокс и прокара пръст по устните й. След което я прегърна.

И умря.