Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Пулър нямаше какво да възрази.

— Ще ви разпитаме официално по-късно, старши — каза Хъл. — Както и брат ви. И баща ви, разбира се.

— Баща ми страда от деменция.

— Знаем. Но знаем и още нещо — понякога паметта му се връща.

— Кой ви е казал това?

Шор се надигна от мястото си и Хъл го последва.

— Благодарим ви за отделеното време, Пулър — каза полковникът. — Агент Хъл ще се свърже с вас.

— Разговаряхте ли с Линда Демирджиян? — попита Пулър. — И със съпруга й?

— Както вече казах, от ОКР ще се свържат с вас — отвърна Хъл. — Благодаря ви за отделеното време. Съжалявам, че ви донесохме такава неприятна вест.

Двамата си тръгнаха, а Пулър остана на място, забил поглед в пода. Няколко секунди по-късно извади телефона си. Робърт вдигна още след втория сигнал.

— Здравей, братле, затънал съм до гуша в работа. Ако си се върнал във Вирджиния, часовата ни разлика е осем часа. Мога да ти звънна…

— Боби, имаме голям проблем. Става въпрос за татко.

— Какво се е случило?

Пулър му предаде събитията от последния час.

Брат му не пророни нито дума през следващите трийсет секунди. Пулър чуваше само дишането му.

— Какво си спомняш от онзи ден? — попита накрая Робърт.

Пулър се облегна на стола и прокара длан по челото си.

— Играех навън. Обърнах се към прозореца и видях мама там. Беше по хавлия, а главата й беше увита в кърпа. Явно току-що бе излязла от банята.

— Не, имам предвид по-късно.

— По-късно ли? Тогава я видях за последен път.

— Не е вярно. По-късно вечеряхме заедно и тя излезе. Дъщерята на съседите дойде да ни гледа.

Пулър се изправи.

— Не си спомням. Къде отиде тя онази вечер?

— Нямам представа. При някоя приятелка сигурно.

— И не се върна?

— Очевидно — отвърна рязко Робърт. — А татко е бил в страната. Макар да каза на полицаите, че е бил в чужбина.

— Откъде знаеш какво им е казал?

— Агентите на ОКР дойдоха у нас, Джон. Още на следващия ден. Татко беше вкъщи. Разговаряха с него. Ние с теб бяхме на горния етаж, но аз успях да ги чуя.

— Защо не си спомням нищо от това, Боби?

— Защото беше на осем години. Изобщо не разбираше какво се случва.

— Е, ти пък не беше навършил десет.

— Никога не съм бил като другите деца, Джон. Много добре знаеш това — каза брат му. — Преживяхме труден период. Вероятно съзнанието ти е блокирало част от спомените. Един вид защитен механизъм.

— Ще ни разпитат. Татко също.

— Могат да разпитат само нас. Не мисля, че ще получат какъвто и да било отговор от него.

— Но татко може да разбере какво го питат. Следователите смятат, че той е убил мама.

— Не виждам как можем да им попречим, Джон. Става въпрос за криминално разследване. Запознат си с процедурите по-добре от мен.

— Мисля, че трябва да му наемем адвокат.

— Познаваш ли някой добър?

— Шайрин Кърк. Наскоро напусна Военния съд и започна частна практика.

— В такъв случай трябва да й позвъниш.

— Спомняш ли си Линда Демирджиян?

— Да. Симпатична жена. С мама бяха близки приятелки.

— Възможно ли е онази вечер да е отивала у тях? — попита Пулър.

— Нямам представа. Не ми каза къде отива.

— Демирджиян е убедена, че татко е убил мама.

— Чудя се какво я е навело на тази мисъл. Онези от ОКР са открили, че той е бил в Щатите, макар да е казал, че не е бил. Но това е станало едва след като са получили писмото й и са започнали разследване. Сигурно е имала други основания да твърди това.

— Ще открия какви.

— Смяташ ли, че ще ти позволят да разследваш случая? Та това е баща ни! Забрави ли, че не ти позволиха да участваш в разследването на моя случай?

— А ти забрави ли, че аз все пак го разследвах?

— И това едва не съсипа кариерата ти. Съветът ми е да стоиш колкото се може по-далече от разследването.

— Не, не можем да седим със скръстени ръце, нали така, Боби.

— Остави ме да проверя нещо и ще се свържа с теб.

— Ти… ти нали не смяташ, че… — Пулър не намери сили да довърши изречението.

— Истината е, че не мога да бъда сигурен в нищо. Ти също.

Беше третият ден, откакто Пол Роджърс бе излязъл на свобода. През това време не бе спрял нито за миг. От затвора вече го деляха повече от хиляда и шестстотин километра.

Бе следил новините за двойното убийство в онази уличка. Според вестниците полицията била склонна да приеме версията за скандал с фатален край за мъжа и жената. Между тях явно бил възникнал конфликт, защото свидетели ги видели да се целуват в автобуса.