Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Той приключи с уводните редове, продължи нататък и зяпна от изумление. Ръката му затрепери. Стомахът му се сви на топка, сякаш някой бе забил юмрук в него. Четеше все по-бързо и по-бързо — с темпо, което най-вероятно съответстваше на трескавите слова на умиращата жена.

Когато приключи, вдигна глава и откри, че двамата мъже са вперили погледи в него.

— Тя обвинява баща ми в убийството на майка ми!

— Точно така — отвърна Хъл.

— Това е абсурдно! — каза разпалено Пулър. — Когато майка ми изчезна, баща ми дори не беше в страната.

Тед Хъл погледна полковник Шор, покашля се и отвърна:

— Както вече казах, направихме предварително проучване.

— Чакайте малко — каза Пулър, — кога получихте писмото?

— Преди седмица.

— И ми казвате чак сега?

— Пулър — намеси се Шор, — разбирам колко ви разстрои това писмо…

— Много сте прав — отвърна рязко Пулър и се сепна, като си спомни, че човекът срещу него има много по-висок чин. — Наистина ме разстрои, сър — добави той.

— Предвид сериозността на обвинението предпочетохме да проучим нещата, преди да ви запознаем с писмото.

— И какво показа вашето проучване? — попита Пулър.

— Показа, че макар баща ви наистина да е бил извън страната, той се е върнал ден по-рано от предвиденото. Бил е във Вирджиния, в околностите на Форт Монро, пет-шест часа преди майка ви да изчезне.

Пулър почувства, че сърцето му спира.

— Това не доказва, че е замесен — отвърна той.

— Съвсем не. Но въпреки това проучихме материалите от разследването. Баща ви е заявил, че е бил извън страната, и предварителната проверка на данните от пътуването е потвърдила думите му. Затова разследването е снело от него всякакви подозрения по случая.

— Защо сега твърдите противното?

— Защото открихме допълнителна информация, която показва, че генералът, който е трябвало да се върне в страната с военен самолет, е използвал частен самолет.

— Частен самолет? Чий?

— Все още не сме сигурни. Не забравяйте, че става въпрос за случай отпреди трийсет години.

Пулър разтри очи. Не можеше да повярва, че това наистина се случва.

— Знам колко време е минало. Не съм забравил какво преживях… какво преживяхме двамата с брат ми. А също и баща ми. Беше истински ад. Тази трагедия разби семейството ни.

— Много добре ви разбирам — каза Хъл. — Но какво да правим, след като баща ви е заявил, че е бил извън страната, а документите показват съвсем друго? — попита агентът, без да изрече на глас очевидните последствия от това противоречие.

Пулър реши да свърши това вместо него.

— Искате да кажете, че е излъгал. Документите, които сте открили, може да грешат. Дори името му да е било включено в списъка на пътниците, това не доказва, че се е качил на онзи частен самолет.

— Определено трябва да извършим по-задълбочена проверка.

Пулър изгледа двамата мъже срещу себе си.

— Но ако разполагахте само с това, сега нямаше да водим този разговор.

— За малко да забравя какво работите — отвърна Шор. — Вие добре познавате механизма на едно разследване.

— С какво друго разполагате, господин полковник?

— Нямаме право да го обсъждаме — намеси се Хъл. — Разследването не е приключило.

— Искате да кажете, че сте започнали официално разследване въз основа на писмо, написано от жена на смъртно легло и посветено на събития отпреди трийсет години?

— Както и въз основа на факта, че баща ви не е бил извън страната, както е заявил — опита се да се оправдае Хъл. — Вижте, ако не бяхме открили това разминаване, не мисля, че щяхме да водим този разговор. Да не смятате, че съм се събудил някоя сутрин с намерението да съсипя репутацията на легендарен генерал? И все пак живеем в други времена. Някога се потулваха прекалено много неща. През годините армията беше доста атакувана за липса на прозрачност.

Хъл замълча и погледна Шор.

— В ход е официално разследване — продължи полковникът — и сме длъжни да спазваме съответните процедури. Ако не открием нови доказателства, разследването ще бъде прекратено. Армията няма за цел да съсипе репутацията на баща ви заради едно-единствено писмо от умираща жена.

— Какви нови доказателства? — попита Пулър.

— Приемете тази среща като проява на любезност от наша страна, Пулър — заяви твърдо Шор. — Нищо повече. Случаят е поет от ОКР, просто искахме да ви уведомим как стоят нещата. Предвид състоянието на баща ви преценихме, че можем да разговаряме единствено с вас.