Дэвид Балдаччи - Ничия земя

— Остави това, което си взел, задник.

Роджърс остави кутията. Без Донахю да забележи, измъкна ножа от калъфа.

— Добре, сега вече мога да надупча задника ти, без да се притеснявам, че ще изпуснеш кутията и ще повредиш пистолета, глупако!

Роджърс се завъртя на пета, замахна с ръка и заби ножа в гърдите на едрия мъж. Острието го прикова към дървената стена на ремаркето и той заприлича на нощна пеперуда, забодена върху коркова дъска. Нададе продължителен писък и умря.

Писъците обаче продължиха. Роджърс се обърка за момент; не разбираше как е възможно мъртвец да издава такива звуци. После вдигна очи от тялото и видя малко момче, което се бе надвесило през отворената дясна врата на пикапа с бургер в ръка и кетчуп по устата. Явно момчето бе спало на предната седалка, докато той бе оглеждал ремаркето.

Мозъкът на Роджърс сякаш се разтресе в черепа му. Бе отчел всяка възможност, но не и тази. Нямаше избор. Хвърли се напред, сграбчи ръката на момчето и го издърпа от пикапа. То изпусна бургера и продължи да пищи, докато Роджърс не покри лицето му с длан. Хлапето се замята, но тъй като дробовете и мозъкът му бяха лишени от кислород, съпротивата му бързо отслабна.

Роджърс започна да брои наум, вперил поглед в мъртвия Донахю, който най-вероятно бе баща на момчето.

Осем… девет… десет.

Веднага щом то се отпусна в ръцете му, Роджърс вдигна длан от лицето му. Провери пулса му. Всичко беше наред. Вярно, пулсът му бе слаб, но дробовете му работеха, малките му гърди се повдигаха и спускаха. Роджърс го огледа. Имаше руса коса и кльощави крайници. Вратът му бе осеян с лунички.

Последва нова бурна реакция от страна на мозъка на Роджърс. Какво правеше? Не биваше никога да оставя свидетел. Не биваше никога да оставя жив човек след себе си. Трябваше да го довърши. Щеше да му отнеме само няколко секунди.

Вместо това той положи момчето на предната седалка на пикапа и затвори вратата. Извади ножа си от мъртвеца и безжизненото тяло се свлече в прахта. Роджърс избърса острието в тревата и прибра ножа в калъфа. Взе кутията с пистолета и хукна към колата си, качи се и потегли. Излезе на главния път и натисна педала на газта.

Докато се носеше по шосето, прокара длан по кутията, в която лежеше неговият М11-Б. Пистолет за колекционери. Преди повече от трийсет години срещу главата на Роджърс бяха насочили револвер в продължение на пет минути. М11 обаче не беше револвер, а полуавтоматичен пистолет.

Роджърс не бе отнел револвера от младата жена, която бе убил в онази уличка. За разлика от револвера, който можеше да стреля само когато барабанът, или по-точно гнездото с куршума в него, се изравни с ударника, полуавтоматичният пистолет можеше да стреля дори когато в пълнителя за тринайсет патрона останеше само един.

Беше се отдалечил на осемдесет километра от мястото и още не можеше да си обясни защо не бе убил детето. Нещо в главата му го бе спряло. А до този момент си въобразяваше, че знае всичко за онова, което се случва в нея. Очевидно бе сгрешил.

Докато пътуваше на изток с плячката си, Пол Роджърс се питаше за какво ли още е сгрешил.

Пулър прекоси Ричмънд, където Линда Демирджиян прекарваше последните си дни в хоспис, и продължи на югоизток. Шофираше служебния си автомобил — черен шевролет малибу, собственост на американската армия, — който много харесваше, защото нямаше излишни екстри, само двигател, четири колела и кормило, което да върти. Подкара с висока скорост по междущатската магистрала 64 и пристигна в Хемптън навреме, за да се настани в мотел и да дремне няколко часа.

Събуди се с първите лъчи на утринното слънце. Грабна чаша кафе и геврек от салона за закуска, скочи в шевролета си и потегли към Форт Монро.

Военната база бе разформирована през 2011 г. Част от нея бе обявена за национален паметник от президента Обама. Мястото носеше името на петия президент на Съединените щати, Джеймс Монро. По ирония на съдбата фортът бе останал в ръцете на Севера по време на цялата Гражданска война и бе послужил като плацдарм за успешните атаки на генерал Грант срещу Питърсбърг и Ричмънд, столицата на Конфедерацията. Именно тези операции на генерал Грант бяха сложили край на войната. Бившият пълководец на Юга генерал Робърт Лий бил разквартируван тук по времето, когато все още служил в армията на САЩ. След края на войната във форта бил затворен президентът на Конфедерацията Джеферсън Дейвис. През 50-те години на XX в. тук бил създаден мемориален парк, носещ неговото име.