Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Аз също се сражавах в името на доброто. Но останах с празни ръце.

Сега обаче Роджърс имаше възможност да оправи всичко. И възнамеряваше да се възползва от нея.

Излезе от ресторанта и потегли по магистралата право към връхлитащата буря. Трябваше да се отбие да купи нещо, и то на по-специално място. За щастие, мина покрай билборд, който съдържаше отговора. Вярно, щеше да се забави, но това не беше проблем. Разполагаше с достатъчно време.

Пренощува в колата на един паркинг пред магазин на „Уолмарт“, който не работеше заради бурята. Положението явно е зле, помисли си Роджърс, щом и „Уолмарт“ затваря. Беше хладно, валеше дъжд и през десния прозорец на шевролета се процеждаше вода. Той наблюдава капките в продължение на няколко минути, след което заспа.

На следващата сутрин потегли и откри заведение, където да закуси. По обед се насочи към оръжейното изложение, за което бе узнал от билборда.

В някои щати оръжейните изложения предоставяха вратичка в закона. При това широко отворена. Частните лица, влезли в ролята на продавачи, не бяха задължени да проверяват своите клиенти. Само лицензираните търговци проверяваха купувачите. Въпреки усилията на някои политици да затворят тази вратичка дори част от лицензираните продавачи не спазваха правилата. Което идеално устройваше Роджърс. Вероятно можеше да си купи оръжие по интернет, без никой да си направи труда да провери самоличността му. Но той нямаше компютър, имейл, кредитна карта или адрес, на който да получи доставката.

Влезе в огромната тента на изложението и видя десетки търговци зад малки тесни щандове. Мястото гъмжеше от народ и Роджърс прекара следващия един час в обикаляне и оглеждане. Мнозинството хора бяха лишени от наблюдателност и прекалено погълнати от себе си. Затова пропускаха важни неща.

Той забеляза, че повечето продавачи тук са лицензирани търговци. Купувачите представяха документи за самоличност и попълваха формуляри, които търговците проверяваха в базата данни на Националния информационен център към ФБР. Процесът отнемаше десетина минути. Имаше и няколко частни лица, но те продаваха предимно пушки, знамена на Конфедерацията и домашни бисквити. Някои от тях дори нямаха щандове и просто се разхождаха по пътеките с картонени табели, върху които бяха написали какво предлагат.

Когато пространството пред възпълен продавач на четирийсетина години се освободи от клиенти, Роджърс пристъпи към него и се загледа в един пистолет с оригинална опаковка. Продавачът беше с камуфлажна риза, джинси и ботуши.

— Хубав е, нали? — заговори го той.

Роджърс продължи да оглежда пистолета и каза:

— М11. Предназначен само за армията.

Продавачът се усмихна и протегна ръка.

— Аз съм Майк Донахю. Явно сте носили униформа, щом разпознавате този модел.

Роджърс пое ръката на мъжа, като внимаваше да не я стисне прекалено силно. Донахю извади пистолета и му го подаде.

— Колекционерско оръжие. Това обяснява цената.

— Защо да е колекционерско?

— Преди време ВВС поръчали голямо количество М11, но в крайна сметка взели с петдесет бройки по-малко. Съгласно сключения договор „Зиг-Зауер“ нямали право да продават този модел на цивилни, както сам отбелязахте. „Зиг-Зауер“ обаче продавали по хиляда долара парчето, така че защо да се отказват от петдесет бона? Трябвало да измислят нещо. И на някой в компанията му хрумнала гениалната идея да добави още една буква към обозначението. Така, формално погледнато, той вече нямало да бъде М11, нали? И тъй като буквата А вече била заета, защото имало такава разновидност, решили да добавят следващата буква. Така се появил М11-Б — обясни мъжът, подаде пистолета на Роджърс и посочи надписа. — От „Зиг“ гравирали повторно пистолетите. Виждате буквата Б тук, нали? И ето на, цивилните вече можели да притежават М11. Наръчникът също е военен. Цялото съдържание на кутията е оригинално. Има дори предупреждение за възможно радиационно замърсяване в резултат на изтичане на тритий от мерника, но подобни мерници се използват само в армията и флота, не и във ВВС. Затова няма как да пострадате от радиация.

Донахю се засмя и потупа Роджърс по рамото. Роджърс потисна почти неустоимото си желание да размаже физиономията му.

Донахю продължи:

— Моделът е разработен на базата на оригиналния П 228 на „Зиг“, което означава, че работи само с тринайсет зарядни пълнители. В комплекта влизат три. Не можеш да сложиш пълнител с петнайсет патрона.