Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Роджърс взе пистолета, прицели се, провери баланса, плъзна пръсти по ръкохватката, дръпна затвора, за да провери пружината.

— Нещо против да го разглобя?

— Давай. Нямам какво да крия. Само действай по-внимателно — каза свойски Донахю и отново потупа Роджърс по рамото. — По дяволите, човече! Обзалагам се, че си по-стар от мен, но като те гледам, целият си мускули и жили. — Донахю плесна внушителния си корем. — А я ме виж! Само тлъстини — засмя се той отново.

Роджърс разглоби ловко пистолета, след което го сглоби.

— Цената е само четири бона — продължи Донахю. — Страхотна далавера. На пазара има само петдесет от тези красавци. Помисли върху това.

— Мога да го имам само ако го открадна — отвърна Роджърс. — Защото нямам четири бона.

— Имам и по-евтини модели.

Роджърс огледа някои от тях, след което се отдръпна, тъй като се появиха нови потенциални купувачи, които наобиколиха щанда. Отстъпи на пет-шест метра, без да изпуска от поглед Донахю. Виждаше как от време на време той изчезва през един отвор в тентата и се връща с още стока.

Роджърс се насочи към друг щанд, където си купи нож „Ка-бар“. За подобна покупка не се изискваше никаква проверка, макар и това да бе смъртоносно оръжие. Прокара пръста си по леко назъбеното острие и остана доволен. Прибра ножа в кожения му калъф и го окачи на колана си. Купи си и евтино пластмасово фенерче.

Няколко минути по-късно Роджърс излезе навън да провери откъде Донахю се зарежда със стока. Вдигна ципа на якето си, за да се предпази от студения вятър. Видя голям пикап „Додж Рам“, за който бе закачено ремарке. Пикапът бе заключен, а вратата на ремаркето — затворена с резе и катинар. Докато Роджърс наблюдаваше от разстояние, Донахю излезе, отключи ремаркето, извади няколко кутии, заключи го и се върна в тентата. Роджърс продължи обиколката си, доволен, че е открил колата на Донахю.

В каросерията на друг пикап, паркиран до този на Донахю, Роджърс откри няколко кашона и стари ръждясали инструменти. Напълно безполезни. Онова, от което имаше нужда, се намираше под тентата. Върна се в колата си, паркира я от другата страна на тентата и зачака.

Започна да се стъмва. Температурата продължи да спада. Ала времето и студът нямаха никакво значение за Роджърс. Стомахът му изкъркори, но той потри главата си, съсредоточи се и чувството на глад изчезна.

Хората влизаха и излизаха от тентата още няколко часа, докато най-сетне човешкият поток секна. След което и паркингът се изпразни. Накрая търговците започнаха да раздигат щандовете си и да прибират непродадената стока.

Роджърс проследи с поглед Донахю, който излезе, понесъл няколко кутии. В една от тях, която имаше специфична форма, се намираше М11-Б. Роджърс не бе изненадан, че никой не го е купил. Повечето посетители, които бе видял вътре, бяха съвсем обикновени хора. Съмняваше се, че някой от тях ще извади четири бона за лъскав колекционерски пистолет.

Потри рамото си на мястото, където Донахю го бе потупал два пъти. Не обичаше да го докосват. Намираше го за обидно.

Донахю прибра стоката и потегли. Роджърс го последва до един „Макдоналдс“, където той си купи храна. Номерата на пикапа му бяха от Пенсилвания. Вероятно се прибираше у дома.

После Донахю направи нещо, с което улесни задачата на Роджърс. Вместо да изяде бургерите си на паркинга на „Макдоналдс“, той продължи по шосето. Около два километра по-нататък свърна по черен път, който водеше към изоставено място за пикник. Роджърс изключи фаровете и бавно го последва, но спря преди последния завой. Възнамеряваше да измине разстоянието до пикапа пеша.

Донахю също изключи фаровете си и явно бе отворил прозорец, защото се чуваше музика. Роджърс се приближи, като се движеше точно по средата, за да не може Донахю да го види в страничните огледала. Стигна до вратата на ремаркето. Катинарът изглеждаше солиден, с ключ вместо с цифров комбинатор. Халките, през които минаваше, бяха от неръждаема стомана. Инженерите обаче не бяха отчели силата на Роджърс. Той хвана катинара, дръпна го бавно и измъкна всички винтове от дървото. Надзърна предпазливо в ремаркето и освети вътрешността му с фенерчето. Видя кутията, взе я с една ръка и се изправи.

— Какво си мислиш, че правиш?

Роджърс замръзна. Миг по-късно чу изщракването на предпазител зад гърба си. С периферното си зрение видя, че Донахю стои встрани от ремаркето с пистолет в ръка и хартиена салфетка, затъкната в панталона му.