Дэвид Балдаччи - Ничия земя

Нима баща му бе излъгал полицаите?

Пулър впери поглед в спящия мъж.

Защо го беше направил? Дали защото наистина бе убил съпругата си? Това бе немислимо!

И все пак Пулър бе работил достатъчно дълго в ОКР, за да разбере, че хората са способни на почти всичко.

Върна се в спомените си към ранните години със своите родители. Вярно, двамата бяха водили спорове, но в рамките на нормалното. Баща му се отнасяше далеч по-строго със синовете си, отколкото със съпругата си. Освен това Жаклин Пулър, която всички наричаха просто Джаки, притежаваше достатъчно твърд характер. Можеше да се каже, че Пулър-старши си бе намерил майстора. Той отсъстваше продължително и върнеше ли се у дома, правеше опити да промени правилата, които Джаки бе определила и наложила с много мисъл и такт. Като командир на хора, които водеше на бойното поле, Пулър-старши очевидно бе решил, че е достатъчно квалифициран да командва всички около себе си. Съпругата му не беше на това мнение и отказваше да отстъпи. Затова двамата бяха водили спорове, бяха изричали гневни думи… Но нима това не се случваше с всички бракове?

Пулър не бе сигурен, тъй като никога не се бе женил. Но бе провеждал множество разследвания, в които бяха замесени семейни двойки. Печалната истина гласеше, че в не едно и две от тези разследвания единият съпруг бе убил другия.

Пулър излезе и отиде при колата си. Седна зад волана и набра един номер.

— Шайрин?

— Пулър! Какво става?

Шайрин Кърк бе бивша служителка на Военния съд, адвокатка, която защитаваше хора в униформа. Неотдавна бе напуснала армията и бе започнала частна практика в северната част на Вирджиния. Носеше й се славата на труден противник, който не жали усилия, за да спечели делото. Точно от такъв човек се нуждаеше Пулър.

— Трябва ми адвокат.

— Ясно. Значи положението не е никак добро.

— Не, става въпрос за баща ми.

— Мислех, че той е в болница с диагноза алцхаймер.

— Всъщност деменция, но да, в болница е.

— Ако е нарушил закона, мисля, че разполагаме с достатъчно основания да пледираме невменяемост.

— Не става въпрос за нещо, което е направил сега, а за една история отпреди трийсет години, когато още беше в армията.

— Добре, какво се е случило?

Пулър й разказа за посещението на Шор и Хъл, както и за писмото, което Линда Демирджиян бе изпратила в ОКР.

— Гадна история. Казваш, че искат да разпитат баща ти?

— Да.

— След като му е поставена диагноза деменция, присъствието на адвокат е задължително. Дори мога да оспоря правото им да го разпитват на базата на здравословното му състояние. Той може да изтърси какво ли не, а ние не искаме сам да утежни положението си.

— Така е.

— Мога да поема случая.

— Чудесно, Шайрин. Могат ли да му повдигнат обвинения, дори да е невменяем?

— Могат да обвинят когото си искат, Пулър. Съдът определя дали обвиняемият е невменяем или не. Дори да не е в състояние да вземе участие в съдебен процес, прокуратурата може да му повдигне обвинение, изчаквайки състоянието му да се подобри… ако това изобщо се случи. Което може да е по-лошо от изправяне пред съда.

— Какво имаш предвид?

— В съда баща ти ще получи възможност да се защити и да бъде оправдан.

Пулър кимна бавно.

— Иначе хората могат да допуснат, че е виновен и просто се измъква от правосъдието, като се оправдава с деменция.

— Именно. Понякога общественото мнение съди несравнимо по-строго от съдебните заседатели. Как се казва агентът от ОКР, който работи по случая?

— Тед Хъл, Дванайсети отряд на Военната полиция.

Пулър чу как Шайрин си записва името.

— Ще се свържа с него и ще му каза, че представлявам баща ти. Трябва ти да подпишеш споразумението между нас, ако той не е в състояние да го направи. По някое време ще трябва да се срещна лично с него.

— Не съм сигурен, че ще има някаква полза.

— Въпреки това трябва да го направя. Не мога да представлявам някого, без да съм се срещнала с него.

— Добре, ще го уредя.

— Ти упълномощен ли си да го представляваш?

— Да. Откакто постъпи в болницата.

— Добре, това улеснява нещата. Ще изискам ОКР да ми предаде материалите от разследването, което са провели тогава. Би трябвало да са говорили с много хора. Аз ще получа показанията им, както и информация за уликите или хипотезите, които са обсъждали.

— Искам екземпляр от всичко.

— Защо?

— А ти как смяташ?

— Не бива да се захващаш с това.

— Да, чувал съм го и преди.

Следващите й думи го изненадаха.