Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Молиарти се усмихна.

— Наистина ли?

— Напълно.

— Много добре, много добре. Разказвайте тогава.

Облегнат на осеяната с бойници стена, ограждаща крепостта, Томаш разказа подробно какво беше открил по време на пътуването си до Йерусалим и до Томар. Говореше с такъв ентусиазъм, че накрая съвсем се забрави. Чайките прелитаха наоколо с печални крясъци, почти докосвайки заобления като луковица купол на близката кула; соленият бриз изпълваше въздуха с аромата си, с идващото от дълбините на океана дихание, изплувало ведно с вълните на повърхността. Укротени, вълните се плискаха в основите на кулата „Белейм“, сякаш целуваха краката на каменен идол. Но Томаш оставаше равнодушен към този грандиозен спектакъл от цвят, звук и ухание, изгаряйки от желание да разбули мистерията, която от три месеца не му даваше мира. Молиарти го изслуша с безучастен и непроницаем вид, почти без изненада; лицето му трепна едва към края, когато историкът му разкри какво се бе случило предишната вечер в Националната библиотека.

— Къде е снимката? — поиска да узнае американецът с неочаквано нетърпение.

— Тук — поясни Томаш, посочвайки чантата си.

— Покажете ми я.

Португалецът облегна гръб на крепостната стена, отвори кафявата чанта и извади плика с логото на Националната библиотека. Измъкна пластифицирания лист на рентгеновата снимка и я подаде на Молиарти.

— Ето.

Американецът хвърли поглед на рентгеновата снимка с едва прикрито вълнение и веднага изгледа Томаш с въпросително изражение.

— О! Нищо не разбирам. Къде е откритието?

Историкът надникна в листа и посочи четвъртия ред.

— Виждате ли това?

Молиарти се опита да различи нещо.

— Да… — каза той, без да е сигурен какво всъщност вижда.

— Разбирате ли какво е написано там?

— Ами… не съвсем.

— Нормално — усмихна се Томаш. — Има наслагване на текстове — един първоначален текст, който е бил заличен, и друг, който е добавен впоследствие. Вижте, добавеният текст е с по-тъмен цвят. Чете се nbo у taliano . Но вие трябва да се съсредоточите върху по-светлите редове. Ето вижте.

Молиарти доближи очи до четвъртия ред, сякаш беше късоглед.

— Да — установи. — Има нещо тук.

— Можете ли да го разчетете?

— Това е… ммм… това е n и… едно а …

— Правилно. И после?

— Прилича на… l .

— Това е d . А по-нататък?

— Виждам о .

— Точно така. Какво става тогава?

— Nadо .

— Много добре. А следващите думи?

— Ами… ммм… като че ли има едно е и до него — n , нали?

— Така.

— Което дава еn .

— А какво има под края на думата ytaliano ? Вгледайте се внимателно…

— Ами — осмели се да предположи Молиарти — започва със с , а после… после сякаш идва n ?

— Това е u .

— А, да. Едно с и едно u . И после идва едно… едно b . Това тук е b , нали така?

— Да.

— И едно а .

— Много добре. Сега прочетете цялата фраза, моля.

— Nado en cuba .

Томаш погледна американеца е разбираща усмивка.

— Разбрахте ли?

Молиарти отново несигурно прочете фразата.

— Не.

— Нека тогава да видим последната дума от третия ред — предложи Томаш, сочейки към мястото. — Тук е написано colo , което в изтрития текст се чете colo nbo y taliano.

— Да.

— Думата colo не е била заличена, както го доказва и рентгеноскопското изследване. Първоначално обаче имало още две букви, които по-късно са били заличени и които рентгеновите лъчи сега ни показват. И така, кои са те?

Американецът се съсредоточи в посочения отрязък от текста.

— Това са… n и а .

— Тогава как трябва да го прочетем?

— Na ?

— Да. Но как звучи цялата дума, като добавим тази сричка към останалите?

— Colona ?.

Историкът даде малко време на Молиарти.

— Добре, а какво е било оригиналното изречение?

— О… не разбирам.

— Прочетете ми онова изречение, което Руй Пина е написал първоначално. Прочетете ми го.

— Ами… става: Colona nado en cuba .

— Схванахте ли?

— Не съвсем.

Томаш започваше да губи търпение.

— Добре. Чуйте, Нелсън. В началото на XVI век Руй де Пина написал Хроника на дон Жоао II . Когато дошъл моментът да разкаже за прочутата среща между Колумб и краля на Португалия, състояла се при завръщането на мореплавателя от Новия свят, авторът решил, че изискванията за конфиденциалност вече не са актуални и разкрил тайната. Оригиналният текст бил предаден на писар, който се заел с изработката на копие — манускрипта, който днес познаваме като Кодекс 632 . След като копистът си свършил работата, някой го прочел, навярно самият крал дон Мануел, и направо се ужасил от това, че била разкрита идентичността на Колумб, и наредил сведенията да бъдат променени. В края на третия ред, където било написано colona , било заличено крайното nа и останало colo . На четвъртия ред били изтрити думите nado en cuba , а на тяхно място се появило nbo y taliano . Но тъй като вмъкнатата фраза била малко по-къса от първоначалната, писарят се видял принуден да разтегне думата ytaliano и станало y taliano . Но дори и така останал свободен интервал. Оригиналният ръкопис на Пина бил унищожен, а останалите копия, така наречените Пергамент 9 и Алкобасенски кодекс , са преписи на Кодекс 632 . Така че там, където преди било написано:… a Ribou a Restelo, еm lixboa Xpova colona nado en cuba , сега можело да се прочете:… a Ribou a Restelo, em lixboa Xpova colo nbo y taliano . — Направи пауза. — Разбрахте ли?