Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Този ръкопис е много търсен — вметна тя.

Томаш се беше извърнал, но чу коментара и се обърна.

— Моля?

— Кодекс 632 е много търсен — повтори Одет.

— Търсен ли? От кого?

— Ами преди около три месеца професор Тошкано се занимаваше с него.

— А, да — разбра Томаш. — Да, професор Тошкано сигурно е изучавал кодекса, не се и съмнявам…

— Горкият професор. Да се спомине така в Бразилия, толкова далече от семейството.

Томаш въздъхна с примирение.

— Какво да се прави, това е животът.

— Така е — съгласи се Одет. — Дори не знам какво да правя с отговора на неговото запитване.

— Какво запитване?

Служителката посочи ръкописа.

— За кодекса — каза. — Професорът беше помолил да го изследваме с рентгенови лъчи в нашата лаборатория. Получих резултата преди две седмици и не знам какво да го правя.

Томаш се върна до бюрото със заинтригувано изражение.

— Не съм сигурен, че ви разбрах. Професор Тошкано е поръчал рентгенова снимка на ръкописа?

Одет се разсмя.

— Не, професоре. Поръча да се види с рентгенови лъчи само една страница от кодекса. — Вдигна показалец. — Една-единствена.

Със сигурност беше страницата с изтрития текст.

— Къде е резултатът?

— Ето тук — посочи тя малък шкаф под плота. — В чекмеджето ми.

Историкът се наведе и надникна към чекмеджето; сърцето му заби ускорено.

— Одет, ще ми направите ли една услуга? Покажете ми го.

Библиотекарката остави тома на плота и се наведе. Отвори чекмеджето, порови вътре и извади огромен плик.

— Ето — каза тя и му подаде големия плик с логото на Националната библиотека на Лисабон. — Можете да го видите.

Томаш скъса плика от единия му край и извади нещо, което наподобяваше рентгенова снимка, почти като онези, които правят на костите. Но вместо част от скелет, на снимката се виждаше страница от текст. Един бърз поглед му беше достатъчен, за да се увери, че наистина беше страницата с поправките от Кодекс 632 . Очите му се заковаха в лявата страна на четвъртия ред — върху откъса, където бе направена поправката. Още си личаха буквите на nbo у taliano , нанесени върху изтрития текст. Но сред тях изникваха и други чертички на същото място; неясни, полузаличени, преплитайки ченгелчета едни с други. Томаш приближи очи до текста и се вгледа във формата на буквите и в начина, по който се свързваха в думи; опита се да различи оригиналните линии, отделяйки ги от добавените по-късно. Наклони глава, за да проследи нанизаните тайни чертички с всичките им извивки, опитвайки се да отгатне носения от заличените знаци смисъл.

И изведнъж, като по чудо, като осенен от божествено вдъхновение, той прозря оригиналния текст. Томаш най-сетне разбра онова, което Руй Пина наистина бе изписал в първия вариант; истината изплува от текста и изпълни душата му.

Мистерията беше разбунена.

БЕЛОКАМЕННАТА ПОСТРОЙКА СЕ ИЗДИГАШЕ НАД БЛЕСТЯЩАТА зелена мантия на водата, запазвайки хладното си властно излъчване под топлите лъчи на обедното слънце. Величественият готически паметник приличаше на средновековна крепост, на каменен кораб, непоклатим сред полюшващите се вълни, истински страж на входа на река Тежо, предпазващ Лисабон от непрогледната пелена на непознатото, от онзи незнаен Адамастор 260 260 Герой от „Лузиади“ на Луиш де Камоеш. — Б. р. отвъд линията на хоризонта, загадъчния великан, потънал в необятността на океана.

Томаш закрачи по понтона над кротките крайбрежни води на реката, вперил очи в каменния шедьовър, към който се беше запътил. Кулата „Белейм“ се издигаше пред него с внушителна елегантност; широката ѝ платформа като че беше мост, а крепостта — носът на изпитана в бурите каравела от петнадесети век; кръглите крепостни кули имаха куполи като алмохадски джамии; по терасите се виждаха сводести прозорци с изваяни като дантела первази. Кръстът на Военния орден на Христос, символ на португалските тамплиери, беше навсякъде, редом с горделиво изправените армилярни сфери, изваяни от камък.

Историкът влезе в крепостта и се упъти към мястото на срещата, развеселен от пристрастието на Молиарти към емблематичните португалски паметници от епохата на Великите географски открития. Той стоеше облегнат на крепостната стена до една от предните кули и дъвчеше дъвка.

— Имам добри новини — изрече Томаш с едва сдържана еуфория, докато подаваше ръка на американеца.

— Така ли?

— Да. — Повдигна кафявата чанта и я показа на събеседника си. — Приключих с проучването.