Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Очевидно е, че щом е бил таен агент, информацията е секретна, поради което никога няма да намерим доказателства. Но онова, което искам да видя, са доказателства, че Колумб е португалец.

Виларигеш погали острата си брада.

— Добре — възкликна той. — Знаете ли, бившият председател на Испанското кралско географско дружество, Белтран и Роспиде, разкри, че съществува частен португалски архив…

— Да — прекъсна го историкът. — Знам за това, тази история я разказва Армандо Кортезао. Но факт е, че въпросният архив не е бил намерен, тъй като Роспиде починал, без да посочи местонахождението му. Което означава, че и тази теза увисва недоказана.

Граф Виларигеш въздъхна дълбоко. Погледът му се зарея към внушителните арки на Шарола и огромния мраморен олтар в средата на октогоналното пространство, към готическия балдахин с хералдическите символи на дон Мануел и Военния орден на Христос. Обърна най-сетне очи към Томаш.

— Чували ли сте за Кодекс 632?

Историкът го погледна изненадано.

— Кодекс 632 ?

— Да. Говори ли ви нещо?

Томаш прокара ръка по лицето.

— Интересно, че го споменавате — каза той. — Попаднах на този кодекс в сейфа на професор Тошкано. Името беше на гърба на едно от ксерокопията, прибрани заедно с листа, на който беше записан вашият телефонен номер.

— Така ли? И къде са сега тези копия?

Професорът се наведе над кафявата чанта. Порови из съдържанието ѝ и извади два листа.

— Ето ги — обяви той и ги показа на графа.

Виларигеш прегледа набързо копията и се вгледа в Томаш.

— Знаете ли какво е това?

— Хроника на дон Жоао II от Руй Пина. Това е началният абзац на разказа му за прословутата среща на Колумб с краля.

Графът отново въздъхна.

— Очевидно е, че това е хрониката на Руй Пина. Но не е само това. Знаете ли какво е?

Томаш изгледа с недоумение събеседника си.

— Ами… не.

— Това, драги, е откъс от Кодекс 632 .

Историкът се втренчи в копията, които графът държеше в ръце.

— Хрониката на дон Жоао II е Кодекс 632?

— Не, приятелю. Кодекс 632 е вариант на Хроника на дон Жоао II.

Томаш поклати глава объркан.

— Не разбирам.

— Просто е — каза Виларигеш. — Някъде в началото на XVI век крал дон Мануел накрал Руй Пина да напише Хроника на дон Жоао II . Пина бил личен приятел на покойния крал и познавал добре живота му. Хронистът се заловил за работа и скоро биографията на Съвършения принц била готова. Ръкописът бил прегледан от писарите, които изработили копия на пергамент или хартия. Оригиналният ръкопис е изгубен, но има три съхранени копия от XVI век. Най-ценното се намира в желязна каса в Торе ду Томбо, където се пази книжовното съкровище на Португалия. Говоря за Пергамент 9 , написан с готически букви и илюстриран с цветни миниатюри. Останалите две копия се намират в Националната библиотека. Това са Алкобасенският кодекс , наречен така, понеже е бил открит в манастира Алкобаса , и Кодекс 632 . Трите копия разказват една и съща история, макар и изпълнени в различен калиграфски стил. Има само един дребен детайл, който нарушава съвършеното сходство. — Взе ксерокопията и ги показа на Томаш. — Тази подробност се намира в Кодекс 632 и се отнася до откъса, в който Пина описва срещата на Колумб с дон Жоао II. — Приближи копията до очите на историка. — Нищо необичайно ли не намирате в този текст?

Томаш взе страниците и внимателно разгледа долната част на първото копие и горната на второто.

— Не, нищо необичайно не виждам — призна накрая. — Това е описание на пристигането на Колумб в Лисабон при завръщането му от Америка. Изглежда нормално.

Графът леко повдигна лявата си вежда, като учител, който бе чул грешен отговор.

— Така ли смятате?

— Ами да, не виждам нищо необичайно.

— Обърнете внимание на интервалите между думите. Всички са еднакви. Но в един момент писарят е променил образеца. Видяхте ли?

Томаш отново се надвеси над копията и се взря в текста. Първо възприе текста като цяло, а после се вгледа в детайлите.

— Наистина, сега, след като ми казахте, виждам нещо странно…

— И?

— Има празно място след думата „Глава“ в края на първата страница.

— Което означава, че писарят не е попълнил номера на главата в очакване на инструкции отгоре. И какво още?

— И… необичайно голямо празно място преди и след y taliano . Не е кой знае какво, но се забелязва сред останалите думи.