— Имате право — каза Томаш. — Но не е ли странно, че веднъж пристигнал в Лисабон, Колумб е трябвало да чака четири дни, за да бъде приет от краля? Какво мислите за това?
— Би било странно, ако не знаехме, че в Лисабон е върлувала чума. Кралят потърсил убежище в Азамбужа, опитвайки се да избяга от епидемията, поради което се наложило да бъдат уточнени някои допълнителни подробности, свързани с придвижването на Адмирала дотам. Както и да е, срещата се състояла на 9 март. Първо разменили няколко думи насаме. Никой не знае нищо за този разговор, но явно са се договорили да разиграят малък театър.
— Какво имате предвид?
— Лас Касас описва Колумб като учтив и възпитан мъж, неспособен на гневни изблици. В спор стигал дотам да каже: „Вървете си по живо по здраво!“ Как да си обясним, че такъв благородник като него си е позволил обвинения към краля, и то в присъствието на негови приближени? Как е възможно да се държи толкова грубо, че присъстващите благородници да пожелаят смъртта му? А какво да кажем за поведението на великия и безпощаден дон Жоао II? Това е кралят, който наредил да бъдат изклани или отровени най-личните благородници на Португалия, някои от които негови близки родственици. Това е кралят, който собственоръчно убива брата на кралицата, херцога на Визеу. Същият този крал търпи някакъв чужденец да го наскърбява в собствения му дом, пред очите на поданиците му. В ръцете му е бил човекът, който го е лишил от мечтата да стигне пръв до Индия и подарил великото дело на Кастилия. След нанесените му обиди дон Жоао II е имал достатъчно причини да убие Колумб и да си отмъсти за всичко, и нещо още по-важно, да затвори под носа на кастилците вратите към Индия. Но какво е сторил този безмилостен и користолюбив крал, първият абсолютен монарх на Португалия? — Направи пауза. — Попречил на благородниците да убият Колумб и обсипал Адмирала с почести. Стигнал дотам, че го поканил да седне в негово присъствие, чест, която по онова време е била оказвана само на най-високопоставени люде. Освен това помогнал да заредят Ниня с всичко необходимо за обратния път до Кастилия, поръчвайки на мореплавателя да предаде неговите поздрави на „католическите крале“, и дори заставил преданите му благородници, които малко преди това искали да убият Колумб, да го изпратят с високи почести! — Вдигна пръст, като че държеше реч пред публика. — Това, драги мой, не е среща между чужденец, заставен да посети най-големия си враг и честолюбив монарх, лишен от най-великата си амбиция. Това, приятелю, е по-скоро поведение на двама съзаклятници, които са се разбрали да разиграят един спектакъл заради кастилците.
Томаш въздъхна.
— Има логика — прошепна той.
— Разбира се, че има — възкликна граф Виларигеш. — Особено ако проследим следващата стъпка на Колумб. Знаете ли какво е направил, след като си взел сбогом с дон Жоао II?
— Ами… заминал за Кастилия.
— Не, драги ми господине.
— Не заминал?
— Не. Решил да се поразходи из Португалия.
— Как така?
— Ами сбогувал се с краля в Азамбужа, но вместо да се върне на каравелата си и да потегли нетърпеливо към Кастилия, решил да отскочи до Вила Франка де Шира.
— До Вила Франка де Шира? Какво е търсил там?
— Отишъл да говори с кралицата, която била в манастира. Лас Касас разказва, че Колумб отишъл да ѝ целуне ръка и че кралицата била придружавана от херцога и маркиза. Не намирате ли това за странно?
— Разбира се, че е странно! За какво са си говорили?
— По семейни въпроси, предполагам.
— Какви семейни въпроси?
— О, драги мой, хайде да възстановим пътя на Колумб. Ето един португалски благородник, принуден да избяга в Кастилия със сина си заради участие в заговор срещу краля. Кои са били водещите фигури в този заговор? Майката и братът на кралицата, херцогът на Визеу, загинал от ръката на самия крал. С други думи, Колумб е бил свързан с майката и брата на кралицата. Следователно — имал е връзки и със самата кралица. Твърде вероятно е да са били кръвни връзки. Бихте могли, ваша милост, да си представите, че е бил племенник или братовчед, не знам точно какъв, но гарантирам, че става дума за доста близък на кралицата човек. — Вдигна пръст, както винаги, когато искаше да подчертае нещо важно. — Обърнете внимание, драги. Тази среща между Колумб и кралицата, която продължила до късно вечерта, може да има обяснение само ако двамата са се познавали твърде добре, само ако е имало някаква съпричастност между тях. Иначе как да тълкуваме подобна среща? Ако Колумб е бил скромен тъкач, при това чужденец, как би дръзнал да иска среща с кралицата? И как да си обясним, че кралицата е склонила да го приеме? Как да разберем за какво са си говорили двамата до късно вечерта? И как да си обясним факта, че в разговора участвал и новият херцог на Визеу дон Мануел, брат на кралицата и бъдещ крал? — Графът направи примирен жест. — Единственото обяснение, скъпи приятелю, е, че това е било среща между роднини, които от години не са се виждали. — Впери поглед в Томаш. — Имате ли друго, по-добро обяснение?
Читать дальше