Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Експедицията, която се осъществила през 1492 година.

— Да. С тайната подкрепа на дои Жоао II.

— Как така?

— На първо място, чрез тайно финансиране — посочи графът, като вдигна палец. — Кралица Исабел участвала с един милион мараведи в експедицията. Но тази сума не достигала и Колумб допълнил четвърт милион. Кажете ми, откъде, по дяволите, обеднелият благородник е намерил толкова пари? Защитниците на генуезката теза твърдят, че парите били осигурени от италиански банкери, но в определен момент те би трябвало да се появят, за да си приберат дивидентите, нали така? Никой не дава толкова пари, за да ги загуби. Факт е обаче, че никой не се е появил по-късно с претенции за дял от бизнеса със западните Индии. Как да си го обясним? Можем само да предположим, че не е могъл да се появи, защото е трябвало да остане в сянка, защото истинските дивиденти от тази инвестиция не са били парите, а геостратегическите постижения. С една дума, защото тайният спонсор е бил кралят на Португалия. — Прибави показалец към палеца. — На второ място, дон Жоао II се обвързал с доставката на навигационни пособия. Дни преди да отплава, Колумб получил от Лисабон Таблиците за слънчевата деклинация , написани на иврит, които били абсолютно необходими за корекция на отклоненията в показанията на астролаба. Кой ги е изпратил? — Усмихна се. — Португалската корона, както е очевидно. Дон Жоао II се постарал експедицията да се увенчае с успех. — Престори се, че държи бебе в ръцете си. — Играл си с кастилците през целия път до Америка.

— Всичко това вероятно е вярно, но, вижте, пътешествието на Колумб се осъществява през 1492 година, а Вашко да Гама пристига в Индия едва през 1498. Защо е трябвало да минат още шест години?

— Защото е било необходимо да се изчака развоят на геополитическите събития. Кастилците трябвало да се обвържат с нов договор, подписан с поръчителството на Ватикана, както и да се извоюват възможно най-благоприятните позиции за Лисабон. Това станало през 1494 година, когато Португалия и Кастилия подписали Договора от Тордесиляс, разделяйки света на две половини, по една за всяко иберийско кралство. Кастилците повярвали, че са взели по-добрия дял, понеже вярвали, че в техния дял от планетата влиза Индия, тоест земите, открити от Колумб. — Вдигна ръка. — Вярвате ли, че Дон Жоао II би подписал този договор, ако е смятал, че Индия става кастилско владение? Ако португалският крал е вярвал, че Колумб е открил Индия, не е ли логично да се очаква, че ще се придържа към Договора от Алкасовас/Толедо, който му присъждал изключителни права върху „индийците“? Защо просто е подарил на кастилците лъвския пай с Колумбовата Индия? Единственото приемливо обяснение е, че дон Жоао II се е съгласил с това разделение на света, защото вече е знаел, че дялът на Кастилия не включва истинската Индия. В действителност португалците отстъпили американската Индия на съперниците си, за да запазят истинската Индия за себе си. Така били създадени условията, които дон Жоао II смятал за благоприятни, тоест кастилците вече имали своята Индия, с която да се забавляват години наред. Опасността от война била елиминирана и португалците най-сетне се захванали с подготовката на голямото пътуване на Вашко да Гама.

— Все пак Вашко да Гама отпътувал три години след подписването на договора…

— Да — призна графът. — Смъртта на Съвършения принц през 1495 година забавило процеса и флотилията вдигнала котва едва през 1497, вече по времето на дон Мануел.

— Но как можете да твърдите с такава убеденост, че Колумб е пионка, използвана от дон Жоао II, за да отклони кастилците от истинската Индия?

— Достатъчно е да разгледаме практическите резултати от експедицията през 1492 година. Колумб убедил „католическите крале“, че е стигнал до Азия, и с това ги принудил да подпишат договор, който ги обвързвал с многогодишни проучвания на новия континент, докато Азия останала на португалците.

— Да, несъмнено това е практическият резултат от експедицията през 1492, никой не го оспорва. Но ми се струва все пак твърде спекулативно да се твърди, че Колумб се е договорил с дон Жоао II да постигне тази цел.

— Не, драги мой, няма нищо спекулативно в това — отрече граф Виларигеш. — Тази информация за сделката между Колумб и дон Жоао II е част от тайното наследство на Ордена на Христовото войнство и се потвърждава от многобройни улики, както и от някои доказателства.

— Какви доказателства?

Графът се усмихна.