Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Извинете, тук има нещо, което не разбирам — каза Томаш, поклащайки глава с поглед, взрян в октагона. — Ако португалците вече са знаели за съществуването на Америка, защо не са отишли да я изследват?

— По простата причина, че там не е имало нищо за изследване — отвърна графът с вид на човек, който говори очевидни неща. — Драги мой, португалците са искали да стигнат до Ориента. В езотеричен план те са вярвали, че свещеният Граал се намира в едно митично християнско царство на Презвитер Йоан, както се твърдяло в най-значимата германска книга за свещения Граал — Parzival 258 258 „Парсифал“ (нем.). — Б. р. от Волфрам фон Ешенбах, сведенията за която навярно са стигнали дотук чрез германските тамплиери. В икономически аспект онова, към което са се стремили, било да достигнат до Индия, така че да елиминират търговското посредничество на Венеция и на Отоманската империя и да вземат подправки направо от източника на много по-достъпна цена. Забележете, търсенето на свещения Граал е бил основният стимул на Енрике Мореплавателя, както и на съмишлениците му тамплиери, но търговските интереси малко по малко взели връх над мистиката. В Америка обаче имало само гори и диваци, както разбрали португалците веднага щом стъпили там. — Вдигна показалец, подчертавайки значението на онова, което се канеше да каже. — Ето защо дон Жоао II започнал да проявява такъв интерес към плановете на Колумб.

— Интерес ли? — почуди се Томаш, явно объркан. — Не разбирам. Нали вие току-що ми казахте, че там е имало само диваци и…

— Приятелю — въздъхна граф Виларигеш, — нима ще трябва всичко да ви обяснявам?

— Страхувам се, че да.

Графът седна на дървена пейка до голямата арка на входа на Шарола, с лице към към мраморния амвон. Томаш се настани до него.

— Така да бъде — възкликна Виларигеш, вътрешно доволен, че ще продължи лекцията си. — И тъй, Христофор Колумб знаел, че има земи на запад от Азорските острови. Информацията била известна в кралския двор в Лисабон, както и на екипажите на каравелите, сред които имал добри познайници. Колумб вероятно смятал тази земя за Азия, позната от разказите на пътешественика Марко Поло. Опитал се да убеди португалския крал да изследва земите на запад, но за разлика от него дон Жоао II вече знаел, че тази земя не е Азия и че истинската Азия се намира много по-надалече, поради което отхвърлил предложенията на младия благородник. През 1484 година, след провала на заговора срещу краля, Колумб избягал в Кастилия и се заел да убеждава „католическите крале“, доста по-неграмотни и назадничави, в предимствата на своя план. Кастилците били толкова невежи, че още смятали земята за плоска, представете си! Но трябва да отбележим, че подобно развитие на събитията било изгодно за дон Жоао II. Кралят на Португалия, чиято далновидна стратегия се основавала на здрав разум, бързо разбрал, че рано или късно Кастилия ще се превърне в сериозно препятствие по пътя на португалската експанзия. Кастилците, макар и невежи, не били никак глупави. Щом видели, че португалците печелят милиони от Индиите, щели да поискат своя дял, а това означавало война. Дон Жоао II разбирал, че Кастилия представлява явна заплаха за плановете му. Налагало се да я манипулира, да насочи вниманието ѝ в друга посока, да я разсее с нещо привидно много ценно, но без реална практическа стойност.

— Америка — вметна Томаш.

— Абсолютно вярно! Виждате ли колко бързо се ориентирате в нещата? — Намигна му. — Америка отговаряла на тези условия, тя била съвършената играчка. Докато вярвали, че примитивна Америка е богатата Азия, кастилците щели изцяло да са погълнати от въпросния континент и щели да оставят португалците на мира, които в същото време щели да се отдадат на печеливша търговия с истинската Азия. Така че усилията на Колумб да убеди кралския двор на Кастилия устройвали Лисабон. Проблемът е, че отчасти поради невежество, отчасти и защото били заети с маврите, които все още владеели южната част на Иберийския полуостров, кастилците отхвърлили предложенията на португалския благородник. Обезсърчен и изпълнен с носталгия, Колумб пожелал да се върне в родината си, но все още съществувал проблемът с участието му в заговора срещу краля. Писал тогава до дон Жоао II, било лето 1488, кълнейки се в невиността си, и го помолил за прошка, ако нещо е съгрешил. Кралят решил да се възползва от тази възможност и му отговорил с помирителното писмо, което господинът вече е чел, гарантирайки му, че няма да бъде задържан заради извършени престъпления. Всъщност монархът имал интерес да говори с отлъчилата се овца. С тази гаранция Колумб се завърнал в Португалия да настоява за осъществяване на плана си. За своя почуда обаче установил, че дон Жоао II не възнамерява да предприема експедиция на запад, а по-скоро иска от Колумб да продължи да убеждава „католическите крале“ да приемат такова пътешествие. Португалският крал дори обещал да помогне тайно на Колумб в каквото трябва само за да успее неговият план. Докато бил в Лисабон, Колумб станал свидетел на завръщането на Бартоломеу Диаш с новината, че е открил проход към Индийския океан, и осъзнал, че дон Жоао II действително имал сериозни основания да не приеме предложението му. Примирен, приел тайната помощ и се завърнал в Кастилия, където подновил опитите си да убеди „католическите крале“.